Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 730
Энн Райс
— Прогонва демона в ада — каза Аарън. — Намерих го в едно малко магазинче на Мегазин стрийт, докато те нямаше. Веднага се сетих за теб. Реших, че може да го харесаш.
— Благодаря ти, старче. — Майкъл не откъсваше очи от грубото изображение. Беше излъскано като стара монета, но все пак се различаваше крилатият архангел с тризъбеца, надвесен над рогатия дявол, паднал по гръб в пламъците.
Вдигна верижката — беше достатъчно дълга, така че нямаше нужда да я откопчава — окачи я на врата си и пусна медальона под пуловера.
Вгледа се за миг в Аарън, а после го прегърна и го притисна силно към себе си.
— Внимавай, Майкъл. Обади ми се скоро.
Четирийсет и девет
Гробището беше затворено през нощта, но това нямаше значение. Мракът и студът също нямаха значение. Ключалката на страничната порта щеше да бъде счупена и за нея щеше да е много лесно да отвори вратата и да я затвори след себе си, а после да мине по покритата със сняг пътека.
Беше й студено, но това също нямаше значение. Снегът беше толкова красив. Тя искаше да види гробницата, покрита с бяла пелена.
— Ще я намериш ли? — прошепна си. Вече беше съвсем тъмно и те щяха скоро да дойдат, така че нямаше много време.
Да, наистина знаеше. Стоеше пред гробницата и вятърът я смразяваше, пронизваше я през тънката риза. Имаше дванайсет малки надгробни камъка, по един за всяка крипта, а над тях бе гравирана вратата с форма на ключалка.
— Никога няма да умра.
— Това ли обеща на останалите, че никога няма да умрат? Обещал си им нещо. Лъжеш ме.
Костите им лежаха под замръзналата черна земя. Тялото на Деидре сигурно все още бе непокътнато заради химикалите, студено в тапицирания със сатен ковчег. Студено и мъртво.
— Майко.
— Но как така аз съм порталът? От самото начало ли е било писано да съм аз?
— Не мога да ги видя. Виждам само падащия сняг.
Мраморът бе студен като лед. Тя плъзна пръсти по буквите: „Деидре Мейфеър“. Не можеше да стигне до гравираната ключалка.
— И ти ще ми покажеш как да стана портал?
Тя тръгна бързо през снега, краката й бяха мокри, но това нямаше значение. Улиците бяха пусти и искрящо бели в сумрака. Снегът се сипеше така леко, че приличаше на мираж. Те щяха да пристигнат скоро.