Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 729

— Да, но са я схванали погрешно. Тя е порталът. Някак си го разбрах още когато видях семейната гробница.

Аарън само въздъхна и поклати глава. Майкъл виждаше, че е недоволен и иска да обсъдят още нещо, но какво значение имаше това. Роуан бе сама в къщата с онова същество, което я крадеше от него. Пък и тя вече знаеше всички отговори, нали така? Духът й бе обяснил значението на всичко и Майкъл просто трябваше да си иде у дома, при нея.

Аарън стана леко сковано и отиде до дрешника, за да извади палтото и ръкавиците на Майкъл, който стоеше на прага на стаята и се взираше в коледното дърво. Лампичките му светеха ярко дори на дневната светлина.

— Защо се започна толкова скоро? — прошепна той. — Защо сега, защо точно по Коледа? — Но знаеше отговора. Всичко беше някак свързано. Всички тези дарове бяха свързани с финалната развръзка, част от която бе дори безпомощността му.

— Моля те, внимавай — каза Аарън.

— Да, ще ми липсваш утре вечер. Знаеш ли, Бъдни вечер за мен винаги е била като посрещането на новата година. Не знам защо. Сигурно заради ирландската ми кръв.

— Заради католическата ти кръв — каза Аарън. — Но мисля, че разбирам.

— Ако отвориш брендито утре вечер, изпий едно и за мен.

— Ще изпия. Можеш да си сигурен. И, Майкъл… ако някога някак двамата с Роуан решите да дойдете тук, знай, че вратата винаги е отворена. Денонощно. Мисли за нас като за убежище.

— Благодаря ти, Аарън.

— И още нещо. Ако имаш нужда от мен, ако наистина искаш да дойда и вярваш, че има смисъл, ще го направя.

Майкъл понечи да протестира, но Аарън вече бе извърнал поглед и изражението му се бе прояснило. Той внезапно посочи към прозореца над предната врата и каза:

— Виж, заваля. Не мога да повярвам. Дори в Лондон няма сняг, а тук вали.

Отвори вратата и двамата излязоха на голямата предна веранда. Снегът се сипеше на едри снежинки, които се рееха невъзможно бавно и грациозно из неподвижния въздух. Кацаха на черните клони на дъбовете, покриваха ги с дебел искрящ пласт белота и трупаха дълбока бяла пряспа по пътя между дърветата.

Полята вече бяха завити със същата бяла пелена, а небето бе искрящо и безцветно, като че се разтваряше в падащия сняг.

— И то точно преди Бъдни вечер — каза Майкъл. Опитваше се да обхване с поглед цялата красота — стария прославен път с древните дървета, които протягаха възлестите си ръце към въртящите се и вихрещи се снежинки. — Истинско малко чудо е, че заваля точно сега. Господи, всичко щеше да е толкова хубаво, ако…

— Нека всичките ни чудеса са малки, Майкъл.

— Да, малките чудеса са най-прекрасни, нали така? Виж го само, не се топи на земята. Трупа се. Да, ще бъде бяла Коледа, няма съмнение.

— Чакай — каза Аарън. — За малко да забравя. Коледния ти подарък. — Бръкна в джоба на жилетката си и извади малко плоско пакетче, не по-голямо от монета от петдесет цента. — Отвори го. Знам, че е студено, но бих искал да го отвориш още сега.

Майкъл разкъса златната хартия и видя стар сребърен медальон на верижка.

— Свети архангел Михаил — усмихна се той. — Аарън, невероятно е. Точно като за моята суеверна ирландска душа.