Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 728

— Вече не съм сред играчите, Майкъл. Не аз съм имал видения, а ти. Жулиен и Дебора са говорили на теб. Роуан обича теб.

— Не знам дали ще издържа.

— Мисля, че ще успееш. Направи всичко възможно, за да издържиш. И не се отделяй от Роуан. Покажи й някак, че си тук заради нея.

Майкъл кимна.

— Добре. Знаеш ли, чувствам се, сякаш ми е изневерила.

— Не бива да гледаш така на нещата. Нито да се ядосваш.

— Постоянно си повтарям същото.

— Има и още нещо. Вероятно няма да има значение при окончателния анализ, но искам да ти го кажа, за да го знаеш, ако нещо се случи с мен. Важно е.

— Нали не мислиш, че ще ти се случи нещо?

— Честно да ти кажа, не знам. Но, моля те, чуй ме. От векове умуваме върху природата на тези невъплътени същества. Няма култура на земята, която да не е разпознала съществуването им, но никой не знае какво представляват. Католическата църква ги възприема като демони и им е измислила сложни теологични обяснения. Смята ги за неизменно зли и се опитва да ги унищожи. Сега това е лесно да се отхвърли, но Католическата църква наистина е доста права относно поведението и слабостите на тези същества. Ето че се отклоних от същността. Въпросът е там, че ние в Таламаска винаги сме приемали, че тези създания са много подобни на духовете на мъртвите, останали приковани към земята. Вярвахме, или по-скоро приемахме за даденост, че и в двата случая става дума за невъплътена същност, която притежава интелигентност, но е заключена в някакво селение около живите.

— Искаш да кажеш, че Лашър може да е дух на мъртвец.

— Да, но по-важното тук е, че Роуан смята да направи пробив, да открие какво представляват тези същества. Тя твърди, че Лашър притежава клетъчна структура и у него присъстват основните компоненти на органичния живот.

— Значи той е просто някакво странно изчадие, така ли?

— Не зная. Но вероятно така наречените духове на мъртвите са изградени от същите компоненти. Може би, когато напусне тялото, съзнанието отнася някаква жива част от него. Може би претърпяваме още някаква метаморфоза, освен физическата смърт. Всички стари понятия — ефирно тяло, астрално тяло, дух — са само термини за фината клетъчна структура, която продължава да съществува, след като плътта си отиде.

— Това е твърде сложно за мен, Аарън.

— Да, май прекалих с теоретизирането. Предполагам, че всъщност се опитвам да… искам да кажа, че може би мъртвите са способни на онова, на което е способно и това същество. Или нещо още по-важно — дори и наистина да притежава някаква структура, Лашър пак може да е само отмъстителният дух на някой живял отдавна.

— Това е за твоята библиотека в Лондон. Някой ден може би ще седнем до камината там и пак ще си поговорим. Сега обаче си отивам у дома и ще стоя при нея. Ще направя каквото ми каза ти и каквото ми поръчаха те. Защото само това мога да сторя. Не мисля, че тя ще му позволи да нарани теб, мен или когото и да било. Но наистина най-доброто, което мога да сторя, е да бъда наблизо.

— Прав си — рече Аарън. — Но не мога да спра да мисля за думите на онзи старец — че ще бъдат спасени. Много странна легенда.