Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 724

— Не, махни се от мен. Искам само да говорим.

Тишина.

— Ти си порталът, любима моя. Жадувам за плътта. Изморих се от самотата. Не знаеш ли, че времето вече настъпва? Моята майка, красивата ми майка… Сега е времето да се преродя.

Тя затвори очи, усещаше устните му по тила си, пръстите му плъзнаха по гръбначния й стълб. Топла длан я притисна между краката и в нея се вмъкнаха пръсти. Устни притиснаха устните й. Пръсти защипаха болезнено прекрасно зърната й.

— Нека те обгърна — прошепна той. — Другите ще дойдат и ти ще останеш с тях часове, а аз ще витая жадно далече от теб, ще те гледам и ще улавям думите, които се отронват от устните ти, сякаш са капки вода, с които да утоля жаждата си. Позволи ми да те обгърна сега. Подари ми тези часове, моя красива Роуан…

Тя усети, че я вдига, краката й вече не докосваха пода. Мракът около нея се завихри и силни ръце я обгърнаха. Галеха цялото й тяло. Вече не съществуваше гравитация; усещаше как силата му нараства, топлината му се засилваше.

Студеният вятър се блъскаше в прозорците. Огромната празна къща изглеждаше изпълнена с шепот. Роуан плуваше във въздуха. Обърна се и посегна да хване мрачната плетеница от ръце, които я държаха, но нещо раздели краката й и тя отвори уста. Да, направи го.

— Кога ще настъпи моментът? — прошепна тя.

— Скоро, любов моя.

— Не мога да го направя.

— О, ще можеш, красавице моя. Знаеш го. Ще разбереш…

Четирийсет и осем

Денят притъмня и вятърът стана още по-свиреп, когато Майкъл излезе от колата. Плантаторската къща обаче изглеждаше приветлива и гостоприемна, от прозорците й струеше топла жълта светлина.

Аарън го чакаше на вратата, облечен в няколко ката вълнени дрехи под сивата жилетка, а на врата си бе увил кашмирен шал.

— Весела Коледа, приятелю — каза Майкъл. — Ето, това е за теб. — Сложи в ръцете му малка бутилка, увита в зелена коледна хартия. — Опасявам се, че сигурно няма да е кой знае каква изненада, но е най-доброто бренди, което успях да открия.

— Много мило от твоя страна — усмихна се Аарън. — Мисля да му се насладя с удоволствие. До капчица. Влизай вътре на топло. И аз имам нещичко за теб. Ще ти го покажа по-късно. Влизай.

Вътре беше прекрасно топло. Във всекидневната имаше доста голямо дръвче, разкошно украсено със златни и сребърни орнаменти. Това изненада Майкъл, защото той нямаше представа как празнуват Коледа в Таламаска и дали изобщо я празнуват. Дори полиците на камините бяха украсени с бодлива зеленика. Буен огън пламтеше в голямата камина.

— Това е много стар обичай, Майкъл — каза Аарън, преварвайки въпроса му с усмивка. Остави подаръка си на масата. — Датира много преди Христа. Зимното слънцестоене е времето, когато всички сили на земята са в своя апогей. Вероятно затова Синът Господен е избрал да се роди точно сега.

— Аха, като че ли точно по Коледа наистина започвам да вярвам в Сина Господен и дори в земните сили.

Чувстваше се добре тук. Беше уютно, като в провинцията — с ниски тавани, по-прости гипсови украси, големи дълбоки огнища, построени не само за въглища, но и за горене на едри цепеници.