Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 726

— Е, сигурно се досещаш? Дойдох си у дома с частен самолет и лимузина. Всичко организирано от братовчеда Райън. Сякаш бях някаква проклета рокзвезда. А тя дори не ме попита какво се е случило. Защото тя вече не е Роуан. Пленена е от нещо. Усмихва се, преструва се, взира се в мен с големите си тъжни сиви очи. Аарън, най-лошото е…

— Какво, Майкъл?

— Тя ме обича и сякаш безмълвно ме умолява да не й се противопоставям. Знае, че мога да прозра заблудата. Господи, чувствам го, когато я докосна! А тя го знае и безмълвно ме умолява да не я притискам в ъгъла и да не я карам да лъже. Отчаяна е. Дори мога да се закълна, че е уплашена.

— Да, поддала се е на коварството му. Тя говори и с мен. Започнали са нещо като общуване, след като си тръгнал. Вероятно дори преди да си тръгнеш.

— Какво? Защо не ми каза?

— Майкъл, имаме си работа със същество, което знае какво си говорим, дори сега.

— Господи!

— Няма къде да се скрием от него — продължи Аарън. — Освен вероятно в светилището на собственото си съзнание. Роуан ми каза много неща. Но най-важното е, че цялата битка сега е в нейните ръце.

— Но сигурно можем да направим нещо. Знаехме, че ще се стигне дотук. Още при първата ни среща ти вече знаеше, че ще се случи.

— Не е в това въпросът, Майкъл. Единствено тя може да стори нещо. А като я обичаш и оставаш близо до нея, ти наистина използваш старите човешки инструменти.

— Това няма да е достатъчно! — Вече не можеше да издържа. Стана и закрачи из стаята. После се наведе, подпрял ръце на полицата на камината, и се втренчи в огъня. — Трябваше да ми се обадиш. Трябваше да ми кажеш.

— Добре, ядосвай се на мен, ако ще ти олекне, но работата е там, че тя ми забрани да ти се обаждам, заплаши ме. Държа се много зловещо. Някои от заплахите й бяха поднесени като предупреждения — че невидимият й приятел искал да ме убие и скоро щял да го стори — но си бяха чисти заплахи.

— Господи, кога е станало това?

— Няма значение. Тя ми каза да си вървя в Англия, докато все още имам възможност.

— Наистина ли? Тя ли ти го каза? И какво още?

— Аз реших да остана. Въпреки че, честно да ти кажа, не знам какво още мога да сторя тук. Тя искаше да останеш в Калифорния, защото мислеше, че там ще си в безопасност. Но, както виждаш, ситуацията стана твърде сложна, за да може да бъде намерено някакво просто и буквално обяснение на думите й.

— Не те разбирам. Какво означава буквално обяснение? Какво друго обяснение може да има? Не схващам.

— Майкъл, тя говореше със загадки. Не беше общуване, а по-скоро демонстрация на някаква борба. Отново ти припомням, че ако реши, това същество може да бъде с нас в момента, в тази стая. Няма сигурно място, където да заговорничим на глас срещу него. Представи си боксов мач, в който противниците могат да си четат мислите. Представи си война, в която всяка стратегия се долавя телепатично от врага още в началото.