Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 723

— Искаш да кажеш, че мога да стана безсмъртна.

— Да.

— Това ли виждаш?

— Винаги съм го виждал. Ти си моята перфектна спътница. Ти си вещицата на вещиците. Имаш силата на Жулиен и волята на Мери Бет. Имаш красотата на Дебора и Сузан. Душите на всички мъртви са в твоята душа. Пътувайки през мистерията на клетките, те стигнаха до теб, оформиха теб, сътвориха съвършената. Ти сияеш ярко като Шарлот. По-красива си дори от Мари Клодет и Анжелик. Твоят огън е по-силен дори от този на Маргьорит и на моята бедна Стела. Имаш по-голямо въображение дори от обичните ми Анта и Деидре. Ти си избраната.

— Душите на мъртвите още ли са в тази къща?

— Душите на мъртвите напускат земята.

— Тогава какво видя Майкъл в тази стая?

— Видя остатъчни образи на мъртвите. Такива образи се излъчиха и от предметите, които докосваше. Те са като жлебовете на фонографски цилиндър. Ако сложиш иглата в жлеба, ще чуеш гласа. Но певецът няма да е там.

— Но защо се бяха скупчили около него, докато докосваше куклите?

— Както ти казах, това са само впечатления, остатъчни образи. Въображението на Майкъл ги е съживило и ги е раздвижило като марионетки.

— Но защо вещиците са пазили тези кукли?

— За да играят същата игра. Това е като да пазиш снимка на майка си и щом я вдигнеш към светлината, все ти се струва, че в очите й грее живот. Тогава вероятно ще повярваш, че душите на мъртвите отиват някъде, в някое друго селение, във вечността. Аз самият не съм видял никаква вечност. Виждам само звездите.

— Мисля, че са призовавали духовете на мъртвите чрез тези кукли.

— Това е като да се молиш. Да се сгряваш с остатъчните образи. Не е възможно нищо повече. Душите на мъртвите не са тук. Духът на моята Сузан мина покрай мен и отлетя нагоре. Душата на Дебора се издигна като с криле, когато крехкото й тяло полетя от кулата на църквата. Куклите са просто сувенири. Нима не разбираш, че това вече няма значение. Куклите и смарагдът са само емблеми. Вече излизаме от областта на емблемите, спомените и пророчествата. Преминаваме в ново измерение. Представи си портала, ако искаш. Ще минем през него — от тази къща към света.

— И това преобразуване може да бъде повторено. Така ли?

— Това е по твоята специалност, Роуан. Аз прочетох книгата на живота, надничайки над рамото ти. Всички живи клетки могат да се възпроизведат. В много отношения и аз мога. Моите клетки могат да се присадят на твоите. Има възможности, за които дори не си мечтала.

— И ще стана безсмъртна?

— Да. Ще станеш моя спътница. Моя любовница. Безсмъртна като мен.

— Кога ще се случи това?

— Ще разбера, когато ти го узнаеш. А ти ще знаеш много скоро.

— Абсолютно сигурен си в мен, нали? Не знам как да го направя. Казах ти.

— А какво ти казват сънищата?

— Това са кошмари, пълни с неразбираеми образи. Не зная откъде идва тялото на масата. Не зная защо Лемли е там. Не разбирам какво искат от мен и не желая да виждам отново Ян ван Абел разкъсан. Онова място няма никакво значение за мен.

— Успокой се, Роуан. Позволи ми да те успокоя. Сънищата ти говорят. Но истината ще дойде от самата теб — ще изскочи от врящия казан на ума ти.