Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 722

Энн Райс

— И това дете е трябвало да е по-силно от майка си — колкото повече се приближава до тринайсетото.

— Да, с времето започнах да виждам тринайсетата.

— Не от самото начало, така ли?

— Не. След време. Видях я да събира мощ, видях я да се усъвършенства, видях я да се храни от силните мъже в семейството. У Жулиен видях по-голяма мощ от тази в сестра му Катерин. Видях Кортланд. Видях пътя към портала. Знаех, че си тук.

— Кога каза на вещиците си за тринайсетата?

— По времето на Анжелик. Но трябва да разбереш колко несъвършено бе собственото ми разбиране на видяното. Почти не можех да го обясня. Думите бяха съвсем нови за мен. Процесът на мислене — също. Пък и пророчеството беше обгърнато от мрак, не по същност, а по случване. Но сега то е на път да бъде изпълнено.

— И си им обещавал единствено подчинение?

— Нима не е достатъчно? Нима не виждаш на какво съм способен? Живееш в къща, създадена от мен и чрез мен. Мечтаеш да построиш болници с богатството, което си получила от мен. Ти самата каза на Аарън, че аз съм създателят на вещиците Мейфеър. Това е истината. Виж само колко разклонения има този род. Цялото им богатство идва от мен. Щедростта ми е хранила и обличала безброй мъже и жени с това име, които не знаят нищо за мен. Достатъчно е ти да ме познаваш.

— И не си обещавал нищо друго?

— Какво друго мога да дам? Когато бъда в плът, ще съм твой слуга, също както сега. Ще бъда твой любовник и довереник, твой ученик. Никой няма да те надвие, когато имаш мен.

— А какво общо има спасението с всичко това — старата легенда, че когато порталът се отвори, вещиците ще бъдат спасени?

— Пак изтъркани думи и стари фрагменти.

— Но ти помниш всичко. Върни се до първичната идея — че вещиците ще бъдат спасени.

Тишина.

— Тринайсетте вещици ще получат възмездие в момента на моя последен триумф. Като награда за Лашър, техния верен слуга, екзекуциите на Сузан и Дебора ще бъдат отмъстени. Когато Лашър стъпи през портала, Сузан няма да е умряла напразно. Дебора също.

— Това ли беше пълното значение на думата „спасени“?

— Сега знаеш пълното обяснение.

— И как ще го направя? Все ми казваш, че ще разбереш, когато и аз разбера, а аз ти казвам, че няма да мога.

— Спомни си разговора си с Аарън — че аз съм част от живота, че моите клетки могат да се смесят с клетките на плътта, и то чрез мутация, чрез отдаване.

— Явно тук е ключът. Ти се страхуваш от това отдаване. Страхуваш се да бъдеш заключен във форма, от която няма да можеш да избягаш. Осъзнаваш ли какво е да си от плът и кръв? Можеш да изгубиш безсмъртието си. Можеш да бъдеш унищожен по време на мутацията.

— Не, няма да изгубя нищо. Когато бъда в новата си форма, ще отворя и за теб път към нова форма. Винаги си го знаела. Знаеше го, когато за първи път чу легендата от родствениците си. Знаеше защо има дванайсет крипти и една врата.