Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 720

— Ангелът — каза тя. Вдигна го за кукичката и го занесе до дървото, за да го види по-добре на меката светлина. Ангелът държеше мъничка позлатена арфа и дори малкото му личице беше детайлно изрисувано — с мъничка червена уста и сини очи. Тя го вдигна толкова високо, колкото можа и закачи кукичката на едно потрепващо клонче. Ангелът се завъртя на невидимата в мрака кукичка и увисна като колибри в полет.

— Мислиш ли, че ангелите наистина правят така — застиват във въздуха като колибрита? — прошепна тя.

— Вероятно. Нали ги знаеш. Обичат да парадират. — Стоеше зад нея и целуна косата й.

— Какво щях да правя без теб? — попита тя. Ръцете му се плъзнаха около кръста й и тя ги стисна. Обичаше жилестите му мускули, големите силни пръсти, които я държаха така здраво.

За миг огромното дърво и красивата игра на светлинките сред тъмнозелените клони я погълнаха изцяло. Тъжната песен завладя слуха й. Мигът бе застинал като мъничкия ангел. Нямаше бъдеще, нямаше минало.

— Много се радвам, че се върна — прошепна и затвори очи. — Беше непоносимо. Без теб нищо няма значение. Вече не искам да се разделяме. — Разтърси я дълбока болка — ужасна, изгаряща тръпка, която тя заключи в себе си, когато се обърна, за да положи отново глава на гърдите му.

Четирийсет и шест

23-ти декември. Нощта беше много студена, но приятна, защото всички Мейфеър щяха да дойдат на коктейли и малко коледни песни. Всички онези коли пак щяха да се плъзнат по заледените улици. Беше прекрасно и че на Коледа бе истинска зима. Дори прогнозираха сняг.

— Бяла Коледа, можеш ли да си представиш? — каза Майкъл. Гледаше през прозореца на предната спалня, докато обличаше пуловера и коженото яке. — Може да завали сняг довечера.

— Ще е страхотно за партито — отвърна тя, — точно като за Коледа.

Беше се сгушила в стола до газовия огън, завита с юргана. Бузите й бяха яркочервени и въобще цялата се беше позакръглила. Както всички бременни жени, и тя сияеше — сякаш попила сиянието на огъня.

Никога не бе изглеждала така спокойна и ведра.

— Това ще е още един подарък за нас, Майкъл — каза тя.

— Да, още един подарък — отвърна той, като продължаваше да гледа през прозореца. — Казват, че ще вали. И знаеш ли, Роуан — когато си тръгнах оттук, Коледата също беше бяла.

Извади вълнения шал от чекмеджето на скрина и го уви на врата си под яката на палтото. После си сложи дебели вълнени ръкавици.

— Никога няма да я забравя, за първи път виждах сняг. Разхождах се точно тук, по Първа улица, а когато се прибрах у дома, разбрах, че татко е умрял.

— Как е станало? — Колко съчувствена изглеждаше, дори леко свъси чело. Лицето й беше така гладко, че и най-лекото притеснение минаваше като сянка по него.

— При пожар в един склад на „Чупитулас“ — отвърна Майкъл. — Така и не разбрах подробностите. Началникът им казал да се махат, защото покривът ще се срути, но един от тях паднал долу или нещо подобно, а татко се върнал да го извади. Точно тогава покривът паднал. Казаха, че се разлюлял като гигантска вълна и после се срутил вътре. Цялата сграда просто експлодирала. Изгубили трима пожарникари този ден. А през това време аз се разхождах из Гардън Дистрикт и се наслаждавах на снега. Затова се преместихме в Калифорния. Всички от семейството бяха починали — всички лели, чичовците. До един погребани в гробището „Свети Йосиф“, и все от „Лониган и синове“. До един.