Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 719

— Излъжи го — каза той тихо, устните му едва мърдаха. — Ако го обичаш, излъжи го.

Почти усещаше дъха му. После осъзна, че през лицето му вижда прозореца.

— Не, не си отивай. Чакай.

Но образът потрепна и се огъна като лист хартия, подхванат от течение. Тя усети паниката му, която блъвна като жега.

Посегна към китката му, но пръстите й не уловиха нищо. Топлата вълна я заля, завесите се издуха за миг и скрежът по стъклата побеля.

— Целуни ме — прошепна тя и затвори очи. Сякаш кичури коса докоснаха лицето и устните й. — Не, това не е достатъчно. Целуни ме.

Плътността на присъствието му бавно се повиши и докосването стана по-осезаемо. Беше се изтощил от материализацията. Беше уморен и леко изплашен. Клетките му почти бяха претърпели молекулярно сливане с чуждите. Сигурно сега някъде имаше остатък, може би миниатюрните частици материя се бяха пръснали и бяха попили в стените и тавана така, както той бе проникнал в тях.

— Целуни ме! — настоя тя. Усещаше, че той се опитва. Накрая все пак успя да създаде невидими устни, които да докоснат нейните, и плъзна невидим език в устата й.

Излъжи го.

Да, разбира се. Обичам и двама ви, нали?

Не я чу да слиза по стълбите. Завесите бяха затворени и коридорът беше тъмен, тих и топъл. В предната камина на салона гореше огън. Единствената друга светлина идваше от дървото, което сега бе окичено с безброй малки просветващи лампички.

Тя стоеше на прага и го гледаше. Майкъл се беше качил на върха на стълбата, нагласяше нещо и си свиркаше тихо под акомпанимента на старата ирландска коледна песен.

Беше толкова тъжна. Събуждаше образа на дълбока древна гора през зимата. Неговото свирукане беше съвсем тихо, леко и почти несъзнателно. Беше чувала тази песен. Имаше смътен спомен, че я е слушала с Ели, която бе плакала на нея.

Облегна се на рамката на вратата и се загледа в огромното дърво. То бе осеяно с мънички светлинки, като звездички, и излъчваше омайния си горски аромат.

— О, ето я и моята спяща красавица — обади се Майкъл и я дари с една от своите безкрайно любящи и покровителствени усмивки, които преди я караха да се хвърля в прегръдките му. Но този път не помръдна. Гледаше го как слиза с бързи и леки движения по стълбата и тръгва към нея. — По-добре ли си, принцесо?

— Много е красиво — рече тя. — А песента е много тъжна. Обгърна кръста му и склони глава на рамото му, без да откъсва очи от дървото. — Свършил си страхотна работа.

— Да, но сега идва веселата част — каза той, целуна я леко по бузата и я поведе през стаята към малката маса до прозорците. Там имаше отворен кашон и Майкъл я подкани да погледне вътре.

— Боже, колко са красиви!

Тя извади едно бяло порцеланово ангелче с лека руменина по бузките и позлатени крилца. Имаше и великолепен Дядо Коледа, и мъничка китайска кукла, облечена в истинско червено кадифе.

— Колко са фини! Откъде са? — Извади златна ябълка и красива петолъчна звезда.

— Събирам ги от години. Започнах още в колежа. Нямах представа, че са предназначени точно за това дърво в точно тази стая. Ето, вече избра първата. Чаках те, исках да го направим заедно.