Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 716

— Просто го направи, Роуан. Повярвай ми. Защити ме.

— Да те обгърне бяла светлина — прошепна тя.

— Да. Бяла светлина. Обичам те, скъпа. Идвам си у дома.

Четирийсет и пет

— О, тази година зимата е много студена — каза Беатрис. — Чу ли, че дори щяло да има сняг? — Стана и остави чашата с вино на количката за напитки. — Скъпа, ти беше много търпелива, но аз много се тревожех. Вече видях, че си добре и че тази голяма къща е прекрасно топла и приятна, така че вече мога да си тръгвам.

— Нищо ми няма, Беа — повтори Роуан. — Просто съм потисната, защото Майкъл го няма от доста време.

— Кога го очакваш?

— Райън каза, че ще си дойде преди изгрев. Трябваше да тръгне преди час, но на летището в Сан Франциско има мъгла.

— Мразя зимата! — рече Беа.

Роуан не си направи труда да обяснява, че на международното летище на Сан Франциско често има мъгла и през лятото. Просто гледаше как Беатрис облича кашмиреното си наметало и вдига елегантната качулка върху красиво фризираната си коса.

Изпрати я до вратата.

— Моля те, недей повече да се свиваш в черупката си така. Много ни притесни. Обади се, когато ти стане мъчно. Ще те разведря.

— Ти си прекрасна — каза Роуан.

— Просто не искаме да се страхуваш тук. Трябваше да дойда по-рано.

— Не се страхувам. Къщата ми харесва. Не се тревожи. Ще ти се обадя по някое време утре след като Майкъл се прибере. Ще украсим дръвчето. Защо не дойдеш да го видиш?

Гледаше как Беатрис се спуска по мраморните стъпала и излиза през портата. Студеният въздух нахлу във фоайето. След малко Роуан затвори вратата.

Доста време стоя притихнала, с наведена глава. Чакаше топлината да се просмуче в нея. После се върна в салона и се загледа в огромното зелено дръвче. Беше поставено точно под арката и докосваше тавана. Най-съвършеното триъгълно коледно дърво, което беше виждала. Закриваше целия прозорец към страничната веранда. По лакирания под под него проблясваха иглички. Изглеждаше диво и примитивно, сякаш част от гората бе влязла в къщата.

Отиде до камината, коленичи и сложи малка цепеница в огъня.

— Защо се опита да нараниш Майкъл? — прошепна тя, взирайки се в пламъците.

— Не съм.

— Лъжеш ме. Опита се да нараниш и Аарън?

— Правя, каквото ми наредиш. — Гласът беше мек и дълбок, както винаги. — Аз съм изцяло на твоите услуги.

Тя се отпусна върху петите си и скръсти ръце. Погледът й се замъгли така, че пламъците се сляха в огромно потрепващо петно.

— Той не подозира нищо, чу ли ме? — прошепна тя.

— Винаги те чувам, Роуан.

— Трябва да повярва, че всичко си е както преди.

— Това е и моето желание, Роуан. Страхувам се от враждебността му, защото ще те направи нещастна. Ще правя, каквото пожелаеш.

Но това не можеше да продължава вечно. Внезапно страхът я сграбчи така силно, че тя не можеше нито да продума, нито да помръдне. Не можеше да скрие чувствата си. Не можеше да се затвори във вътрешния храм на ума си, както я бе посъветвал Аарън. Седеше, трепереше и се взираше в пламъците.

— Как ще свърши това, Лашър? Не зная как да направя онова, което искаш от мен.

— Знаеш, Роуан.