Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 715

Майкъл легна и изпуши последната си цигара. Взираше се в тавана. Изтръпването в лявата ръка беше преминало и вече се чувстваше по-добре. Нямаше гадене, замайване или нещо друго. Пък и не му пукаше. Това нямаше значение.

Само лицето на Жулиен на прозореца на автобуса имаше значение. А после и онзи фрагмент от виденията, който му се разкри по-мощно отвсякога.

Дали беше планирано да бъде заведен точно до онзи ъгъл, а той да го замае и да го остави неподвижен на пътя на криволичещата кола? Както е било планирано да попадне на пътя на яхтата на Роуан.

Поглъщаше го фрагмент от виденията. Той затвори очи и видя лицата на Дебора и Жулиен, чу гласовете им.

… защото имаш силата, простата човешка сила…

— Да, имам я. Вярвам във вас! Това е война между вас и него, и вие отново посегнахте надолу и ме докоснахте в момента на неговото коварство, насред внимателно организираната ми гибел.

Трябва да повярвам в това. Защото, ако не го сторя, ще полудея. Вървете си у дома, мосю. От това имате нужда.

Лежеше със затворени очи и беше почти задрямал, когато телефонът иззвъня. Беше Райън.

— Майкъл? Уредих да се върнеш с частен самолет. Така е много по-лесно. Самолет на хотелите „Маркам Харис“. Ще ни помогнат с удоволствие. Изпратих един човек да те вземе. Ако имаш нужда за багажа…

— Не, само кажи кога да съм готов. — Каква беше тази миризма? Беше ли изгасил цигарата?

— Какво ще кажеш след час? Ще ти се обадят от фоайето. И моля те, отсега нататък не се колебай да ми се обаждаш по всякакви въпроси.

— Добре, Райън, благодаря, много благодаря. — Взираше се в димящата дупка на кувертюрата на леглото, където бе изпуснал цигарата. Господи, за първи път му се случваше подобно нещо! Стаята вече беше пълна с дим. — Благодаря за всичко, Райън!

Затвори телефона и отиде в банята. Напълни кофичката за лед и я изля върху леглото. После махна прогорената завивка и чаршафа и изля още вода върху тъмната воняща дупка в матрака. Сърцето му отново биеше лудо. Отиде до прозореца и започна да се бори с него, но осъзна, че няма да се отвори. После седна тежко на един стол и загледа как димът постепенно се разнася.

Тъкмо след като си събра багажа се опита отново да звънне на Роуан. Пак нямаше отговор. Петнайсет позвънявания без отговор. Тъкмо преди да затвори, чу сънливия й глас.

— Майкъл, ти ли си? О, бях заспала. Съжалявам.

— Чуй ме, скъпа. Аз съм ирландец и съм много подозрителен тип, както и двамата знаем.

— За какво говориш?

— Имах доста дълга серия от лош късмет, много лош късмет. Ще направиш ли една малка магия за мен, Роуан? Обгърни ме с бяла светлина. Чувала ли си за това?

— Не. Майкъл, какво е станало?

— Тръгвам за вкъщи. Моля те, скъпа, просто си го представи — как ме обгръщаш с бяла светлина, за да ме защитиш от всичко лошо на този свят, докато не се прибера. Разбираш ли? Райън е уредил частен самолет. Тръгвам след час.

— Майкъл, какво става?

Плачеше ли?