Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 71

Отец Матингли седеше безмълвен, опитваше се да преглъща от поизстиналия чай, пълен с мляко и захар, но запомняше всяка дума.

Вече не се отби в къщата на Мейфеър. Не смееше. Не искаше детето да си мисли — ако въобще беше там — че има намерение да разкаже онова, което бе обвързан да пази в тайна завинаги. На месите търсеше жените с поглед, но рядко ги виждаше. Все пак енорията беше голяма. Може би ходеха в някоя друга църква или пък в малкия параклис за богаташите в Гардън Дистрикт.

Чековете от госпожица Карлота обаче продължаваха да идват. Това знаеше със сигурност. Отец Лафърти, който водеше сметките на енорията, му показа чека преди Коледа беше за две хиляди долара — и тихо отбеляза как Карлота Мейфеър използва парите си, за да поддържа света около себе си хубав и мирен.

— От училището в Бостън са изпратили у дома малката й племенница, предполагам си чул това.

Отец Матингли отвърна, че не е. Стоеше на прага на офиса на отец Лафърти и чакаше…

— Е, мислех, че си станал близък с онези дами — рече отец Лафърти. Той беше откровен човек, по-стар от своите шейсет години, не беше клюкар.

— Просто ги посетих един-два пъти — отвърна отец Матингли.

— Казват, че малката Деидре била болнава — продължи отец Лафърти. Остави чека на зелената попивателна на писалището и го загледа. — Не можела да ходи на училище, трябвало да остане вкъщи с частен учител.

— Тъжна работа.

— Така изглежда. Но явно никой не смее да попита нищо. Никой не си прави труда да иде там, за да се убеди, че това дете наистина получава добро образование.

— Те имат достатъчно пари…

— Да, достатъчно, за да накарат всички да си мълчат. Дори успяха да покрият убийство.

— Така ли мислиш?

Отец Лафърти като че водеше някакъв вътрешен дебат със самия себе си. Все още се взираше в чека на Карлота Мейфеър.

— Предполагам си чул за стрелбата — рече той, — когато Лайънъл Мейфеър застреля сестра си Стела? Не е прекарал и ден в затвора за това. Госпожица Карлота уреди всичко. Намеси се и господин Кортланд, синът на Жулиен. Между тези двамата всичко може да се уреди. Тук никой не попита нищо.

— Но как, за бога, са…

— Изпратиха го в лудница, разбира се. Как е живял там никой не знае, защото е бил в усмирителна риза.

— Какво?

Отец Лафърти кимна.

— Точно така. И отново никакви въпроси. Погребалната меса си беше каквато винаги е била. Но след това малката Анта дойде тук, дъщерята на Стела, нали знаеш — плачеше, пищеше, разправяше, че госпожица Карлота е накарала Лайънъл да убие майка й. Каза го на пастора долу, в салона. Аз бях там и отец Морган беше там, и отец Греъм също. Всички я чухме.

Отец Матингли слушаше мълчаливо.

— Малката Анта каза, че се страхува да се прибере у дома. Страхуваше се от госпожица Карлота. Заяви, че госпожица Карлота казала на Лайънъл: „Не си никакъв мъж, ако не сложиш край на всичко това“, дори му дала един трийсет и осемкалибров пистолет да застреля Стела. Сигурно си мислиш, че някой е трябвало да задава въпроси за това, но пасторът не попита нищо. Просто вдигна телефона и се обади на госпожица Карлота. След няколко минути голямата й черна лимузина дойде и отведе малката Анта.