Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 69

Той никога не забрави онзи миг, когато седеше безпомощен и чуваше стъпките й да отекват в преддверието на църквата, спареният въздух и жегата в изповедалнята направо го задушаваха. Мили боже, какво трябваше да стори?

Но това бе само началото на мъките на отец Матингли.

Седмици след това той бе напълно обсебен — онези жени, онази къща…

Не можеше да действа съгласно онова, което бе чул, както и не можеше да го повтори. Тайната на изповедта му забраняваше и действия, и думи.

Дори не посмя да разпита сестра Бриджит Мари, макар че тя доброволно му предоставяше достатъчно информация, когато се случеше да я срещне в училищния двор. Чувстваше се виновен да слуша това, но не можеше да се застави да си тръгне.

— Да, трябва да преместят Деидре в „Светото сърце“, трябва. Но да не мислите, че тя ще остане там? Те изгониха майка й, Анта, когато беше само на осем години. Изгониха я и урсулинките. Накрая й намериха частно училище, едно от онези откачени места, където позволяват на децата да стоят на главите си. О, тя беше толкова нещастно дете, винаги пишеше поезия и разкази, говореше си сама и постоянно разпитваше как е умряла майка й. Вие знаете, че я убиха, нали, отче. Че Стела Мейфеър беше застреляна от брат си Лайънъл? И то на един много пищен бал в къщата. Настъпи обичайната суматоха. Огледала, часовници, прозорци, всичко бе изпотрошено по време на паниката, а Стела лежеше мъртва на пода.

Отец Матингли само поклати глава със съжаление.

— Нищо чудно, че Анта стана такава дивачка после и само десет години по-късно се хвана с някакъв художник, който изобщо нямаше намерение да се жени за нея, заряза я в една четириетажна къща без асансьор в Гринидж Вилидж насред зима, без пари и с малката Деидре на ръце, та се наложи тя да се върне у дома за срамотите. А после и да скочи през таванския прозорец, горката, но пък и какъв ли ад е било да живее с всичките тия лели, които постоянно я дебнеха и я заключваха нощем. Почна да бяга във Френския квартал да пие, представяте ли си, на нейната възраст, с поетите и писателите, и да се опитва да привлече вниманието им към своите творения. Ще ви кажа една доста странна тайна, отче. Няколко месеца след смъртта й идваха писма за нея и ръкописи, които бе изпращала на разни хора в Ню Йорк. Каква ли агония е било за госпожица Карлота, когато пощальонът постоянно е носел тези напомняния за огромната мъка, и как ли е страдала, когато е звънял на вратата.

Отец Матингли каза наум молитва за Деидре сянката на злото да не я докосва.

— В едно списание публикували неин разказ, така ми казаха. В Париж, но бил на английски и когато стигнал до госпожица Карлота, тя само му хвърлила един поглед и го заключила някъде. Ама един от братовчедите им ми разказа част от него, каза ми и как предлагали те да вземат детето — малката Деидре — но Карлота не се съгласила и я оставила при себе си, дължала го на Стела и на Анта, и на самото дете.