Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 70

Отец Матингли се отби в църквата на път към жилището си. Дълго стоя в тихата стая на сакристията и гледа през вратата към главния олтар.

Лесно можеше да прости на Мейфеър цялата мръсна история. Те се бяха родили невежи на тоя свят, също като всички нас. Но че оплитаха едно малко дете в лъжи за дявол, довел майка му до самоубийство? И все пак не можеше да стори нищо, абсолютно нищо, освен да се моли за Деидре, както правеше сега.

Деидре беше изгонена от частното училище „Света Маргарет“ малко преди Коледа и лелите й я изпратиха в частно училище на север.

След някое време той чу, че тя отново си е у дома, болнава, под грижите на гувернантка и малко след това дори успя да я зърне сред тълпата по време на месата в десет сутринта. Тя не дойде за причастие, но той я видя да седи на пейката заедно с лелите си.

Още и още от историята на Мейфеър стигаше до него на парченца и късчета. Като че ли всеки в енорията знаеше, че той е ходил в къщата. На масата в кухнята си баба Луси О’Хара веднъж хвана ръката му.

— Чух, че са изпратили Деидре Мейфеър надалече и ти си ходил в онази къща заради нея, нали така, отче?

Какво, за бога, трябваше да каже? Поколеба се.

— Аз познавам това семейство. Мери Бет беше истинска грандама, можеше да ти разкаже как е било в онази старата плантация, защото беше родена там веднага след Гражданската война и не бе идвала в Ню Орлиънс чак до осемдесетте години на миналия век, когато я доведе чичо й Жулиен. О, а той беше същински джентълмен от Юга. Още си спомням как яздеше коня си по Сейнт Чарлз авеню; беше най-красивият старец, когото съм виждала. А онази плантация била наистина огромна, в Ривърбенд, казват, в книгите слагали нейни илюстрации дори след като съвсем западнала. Господин Жулиен и госпожица Мери Бет сториха всичко да я спасят. Но не можеш да спреш реката, когато си е наумила да погълне някоя къща.

— А Мери Бет беше истинска красавица — тъмнокоса, с диви очи, не беше деликатна като Стела, нито пък безцветна като госпожица Карлота. А казват, че и Анта била красавица, макар че аз самата никога не съм я виждала. Но Стела беше истинска вуду кралица. Да, точно Стела, отче. Стела владееше сили, познаваше еликсири и разни ритуали. Можеше да прочете бъдещето ти на карти. Гледа на моя внук Шон. Такива му ги наговори, че му изкара ангелите. Беше на едно от онези луди партита на Първа улица, където се лочеше контрабанден ликьор и се танцуваше направо на верандата. Такава беше Стела.

— Тя харесваше моя Били. — Внезапен жест към избледнялата фотография на скрина. — Онзи, който умря във Войната. Казах му: „Били, чуй ме. Въобще не припарвай до тези жени“. Тя харесваше всички хубави млади мъже. Заради това и брат й я уби. В ясен ден тя можеше да накара небето да се заоблачи. Това си е самата Божия истина, отче. Обичаше да плаши сестрите в „Свети Алфонс“, като караше из градината им да се вихрят бури. И трябваше да видите каква буря се разрази над онази къща в нощта, когато умря. Казват, че всички прозорци били изпочупени. Същински потоп и вихрушки вилнели из цялата къща. Стела накарала небесата да ридаят за нея.