Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 73

Но усещането за провал ставаше все по-силно с годините.

Когато стана на десет, Деидре Мейфеър избяга от къщи и бе намерена след два дни да се скита по брега на един речен ръкав в дъжда, цялата беше вир-вода. След това отново я изпратиха да учи в чужбина — Коунти Корк, Ирландия, но тя пак се озова у дома. Сестрите казали, че има кошмари, ходи насън и говори странни неща.

После плъзна слух, че Деидре е в Калифорния. Мейфеър имаха братовчеди там, те щели да се грижат за нея. Може би смяната на климата щеше да е за добро.

Отец Матингли знаеше, че никога няма да прогони плача на това дете от главата си. Защо, за бога, не бе подходил другояче към нея? Молеше се тя да сподели с някой мъдър учител или лекар нещата, които бе казала на него, някой някъде да й помогне така, както той не бе успял да стори.

Не можеше да си спомни да е чул слух за завръщането й от Калифорния. Но по някое време през 1956-а разбра, че тя е в някакъв пансион, в „Света Роза от Лима“. После плъзна мълвата, че била изключена и избягала в Ню Йорк.

Госпожица Келерман разказа на отец Лафърти всичко един следобед на стълбите пред църквата. Чула го от прислужницата си, която познавала едно цветнокожо момиче, което понякога помагало в онази къща. Деидре била открила късите разкази на майка си в един куфар на тавана, „всичките онези безсмислици за Гринидж Вилидж“. И избягала да потърси баща си, макар че никой не знаел дали той е още сред живите.

Всичко свършило с прибирането й в „Бел вю“ и госпожица Карлота отлетяла за Ню Йорк да я прибере.

И тогава един следобед през лятото на 1959 година, на една кухненска маса, отец Матингли чу за „скандала“.

Деидре Мейфеър била бременна, на осемнайсет години. Отпаднала от курсовете в колеж в Тексас. А бащата? Един от собствените й преподаватели, представяте ли си, женен мъж, протестант. Дори сега се развеждал с жена си — след десетгодишен брак! — за да се ожени за Деидре!

Като че ли цялата енория говореше за това. Госпожица Карлота си измила ръцете от всичко, казваха хората, но госпожица Нанси завела Деидре до Гай Майер да й купи красива рокля за сватбата, която щяла да се състои в градската бална зала. Сега Деидре била красиво момиче, красиво като Анта и Стела. Красиво като госпожица Мери Бет.

Отец Матингли помнеше само изплашеното дете с пребледняло лице. Стъпкани цветя под краката.

Но сватбата така и не се състоя.

Когато Деидре влезе в петия месец, бащата на бебето бе убит на път за Ню Орлиънс. Колата се разбила на шосето над реката. Кормилната щанга на стария му форд, модел 52-ра, била счупена и той изгубил контрол над колата, която се забила в един дъб и веднага експлодирала.

И тогава, докато вървеше сред тълпата на църковния базар една юлска вечер, отец Матингли чу най-странната история за Мейфеър, история, която щеше да го преследва с години, както онази изповед.

Светлините в асфалтовия двор бяха запалени. Енориашите, по ризи и памучни рокли, се разхождаха бавно покрай сергиите, изпробваха си късмета на разни игри. Заложи десетаче и спечели шоколадов кейк, когато колелото се завърти. Спечели плюшено мече. Асфалтът беше омекнал от жегата. Бирата се лееше от импровизирания бар от дъски, сложени на варели. И на отец Матингли му се струваше, че накъдето и да се обърне, долавя шепот за случващото се в дома на Мейфеър.