Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 9

В мрачината Димо Гетов проследи навлизането на стадото в селото. Знаеше, че стопаните ще посрещнат животните си. Той се обърна кръгом и се върна назад, за да търси Краля. След малко чу зад себе си задъханото пъхтене на Снежка. Дано тя подуши къде е пропаднала дяволската собственост на Коко Хлопката.

Дълго обикаляха, но овчарят не можа да открие следи от козела. От време на време се провикваше:

- Ела, дяволско изчадие! Покажи се, само се покажи! Курбан насред село ще направя от теб!

Снежка обикаляше около овчаря, избързваше и пак се връщаше назад, но явно не подушваше Краля. Димо Вълкобореца тръгна към Водопада - любимото място на селския пръч. Цяла нощ ще обикаля, но ще открие проклетото животно. И ще го застреля на място! Ако ще после Коко Хлопката да го извика на дуел!

10

Нощта напомняше на прилежно сгънат траурен креп. Звездите и луната се бяха скрили между диплите му. Чуваше се отнякъде кукумявка. Въпреки това жената се виждаше ясно. Не беше нито толкова млада, нито толкова стара. Облечена в светла нощница се щураше из двора. Бягаше напосоки, хванала с две ръце главата и викаше:

- Не-е-е! Не-е-е!

Бенда се събуди, потънала в пот.

- Ме-е-е! Ме-е-е! - дочу отвън блеенето на Вирка.

Старата жена си помисли, че в просъница е чула жалостивия глас на козата, заради който отвори очи. Полежа малко, загледана в дървения таван над нея и осъзна, че наистина беше сънувала стария кошмар. По-скоро гласът на Вирка прекъсна навреме ужасния й сън. Сигурно така ще бъде, докато отнесе тайната в отвъдния свят. Но напоследък рядко сънуваше. Защо отново й се присъни Прокълнатата жена?

И тогава се сети за снощната светлина, която идваше от Прокълнатата къща. Изтръпна. Беше забравила за призраците, които бродеха там. Ослуша се, но тишината на утрото успокои страховете й. Надигна се и видя, че слънчевите лъчи още не са прескочили каменния стобор, който ограждаше имота й. Кучето също бе спокойно.

Бенда се замисли се за Траян. Какъв хубав мъж е станал! Не беше го виждала отпреди пет години, когато ходи в София за абитуриентския му бал. Но тогава внукът й бе слаб дългунек, които виждаше в огледалото само собственото си отражение и никого около себе си. Сега се беше източил още повече, с широки рамене и тесен ханш. Лицето му бе светло, с големи тъмни очи и кестенява чуплива коса. Леката гърбица на носа, както и трапчинката на брадата, му придаваха волеви вид, което отговаряше на упорития му характер - доколкото го познаваше. На нашия род се е метнал, помисли си гордо тя. Бе изненадана от желанието му да погостува в Кралево, но се молеше Траян да остане колкото се може по-дълго. Толкова добре се чувстваше, когато имаше за кого да се грижи.

Тъкмо разбъркваше три яйца в голяма купа, когато яростният лай на Велко я накара да погледне през прозореца. В двора на Прокълнатата къща се разхождаше непознат мъж с брадва в ръка.

11

Димо Вълкобореца се събуди преди разсъмване, сгушен до Снежка. Тази нощ овчарят се бе уморил от търсенето на Краля по чукаците и реши да подремне край един зид на Калето. Надигна се и разбра, че е намръзнал. Огънят, който запали посред нощ, бе изтлял. Стана, разкърши се, но не успя да се стопли.