Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 10

- Да вървим, Снежке! - обърна се той към кучето.

Снежка нетърпеливо изскимтя.

- Ясна си ми - продължи овчарят. - Отиваме си в селото, но... Първо да надзърнем в Лудата мечка, да ми е чиста съвестта, като срещна оня перко Коко...

Вълкобореца тръгна към източния край на хълма Орловица, където се намираше Лудата мечка - естествена кухина в землището на Кралево. Пещерата бе не по-дълга от двайсетина метра на дължина. Имаше тесен процеп, през който се влизаше от юг, а навътре пространството се разширяваше докъм шест-седем метра. Сводът бе висок около пет метра, имаше две естествено образувани колони, а между тях се намираше карстово образувание, което местните наричаха Трона. Приличаше на каменен стол с висока облегалка, бе висок около метър и тридесет, разположен точно срещу входа на пещерата. Когато слънцето се движеше от изток на запад, макар и за кратко, слънчев лъч огряваше Трона в златисто. От стените на пещерата се стичаше бяла вода, която се събираше в малко карстово басейнче пред входа й. Нямаше прилепи.

Той наближи Лудата мечка, а Снежка започна тихо да ръмжи. Овчарят я погали и я натисна надолу, за да я накара да остане на мястото си. Надникна през отвора на пещерата и видя неясна светлина. Помисли си, че някой иманяр се е намърдал вътре. Затова свали пушката си и я хвана с две ръце. Тихо се провря навътре и онемя.

На пода на пещерата бяха поставени запалени свещи, които образуваха огнен кръг около Трона; върху него бяха притиснати един към друг мъж и жена. И двамата бяха голи, а под тях имаше червен плат. Не се виждаха лицата им, а само преплетените им в любовна игра тела.

Овчарят тръгна заднешком към изхода на пещерата, докато влюбените не са го усетили. В този момент Снежка яростно се разлая, влетя вътре и дори го побутна отзад. Димо успя инстинктивно да я хване за каишката, преди кучката да се впусне към хората. Мъжът и жената се стреснаха и погледнаха към изхода на пещерата. Снежка продължаваше да лае и да прави опити да се изскубне от овчаря.

- Прощавайте - смутолеви овчарят и избяга навън.

Едва когато се отдалечи и посъвзе, в ума на Димо се загнезди един въпрос - защо в пещерата миришеше на вълча урина?

Унесен в мислите си, овчарят не усети, че е следен. Чуждите очи го съпроводиха, докато той слезе в ниското и се изгуби сред дърветата.

12

- Стига вече! - каза Велизар Вампора, подаде на Максим Балабана лопатата, покачи се по стълбата и излезе от гроба.

Бончо Гладиатора, Максим Балабана и Велизар Вампора бяха от шест сутринта на гробищата, за да изкопаят земята, която да приюти Коко Хлопката.

- Да идем да се приготвим! - нареди кметът.

- Ти си готов вече - измърмори Бончо Гладиатора, като посочи вратовръзката на набора си.

- Друга вратовръзка трябва да сложа, ризата да сменя... По-официално трябва да е всичко - каза кметът и въздъхна. - Трябва да бия камбаната, когато пристигне катафалката от града.