Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 11
Лора Лазар
- Да вземем пушките, а? - предложи горският.
- Добра идея - подкрепи го Бончо Гладиатора.
- По три изстрела, става ли? - включи се отново Вампора.
- Става.
- Блазе му на Коко! - въздъхна неочаквано Бончо Гладиатора.
- Какво? - извиси се над него Балабана.
Бончо Гладиатора отстъпи назад, но продължи:
- Искам да кажа, че Коко има кой да го изпрати, ама този от нас, който остане последен...
- Ще се радва, че е последен! - изръмжа Вампора.
- И все пак - блазе му на Коко! - повтори Бончо.
- Ако искаш и теб може да сложим вътре! - ядоса се Вампора.
Тримата се спогледаха и замълчаха. Неочаквано Бончо Гладиатора се разкрещя:
- Вижте бе, вижте! Пак има! Вчера имаше яйце, сега пак!
Проследиха ръката му, която сочеше към Прокълнатия гроб. Върху него се белееше яйце. Тримата мъже тръгнаха натам.
- Някоя птичка го е изпуснала от гнездото си - предположи Максим Балабана.
- Откога птичките снасят кокоши яйца? - подигра го кметът.
- Глухата Марина каза, че е черна магия - продължи Бончо Гладиатора.
- Черна магия! - изсумтя кметът и се наведе надолу.
- Не го настъпвай! - примоли се Бончо. - Може да е космическото яйце...
- Няма как да стане! Запъртък някакъв... - Вампора под бутна с крак яйцето, то се търкулна към падинката на Прокълнатия гроб.
- А може някой да ни припомня нещо... - прошепна Бончо Гладиатора.
- Не си го и помисляй! - просъска Велизар Вампора.
- Пази боже! - тихо промълви Максим Балабана.
Вампора се наведе, грабна един камък и удари яйцето.
- Видяхте ли? - каза той, като посочи разтеклия се по камъка жълтък. - Обикновено яйце!
- Но кой го слага на Прокълнатия гроб? - прошепна Бончо Гладиатора.
13
Велизар Вампора нервно погледна часовника си. Наближаваше десет и половина, а катафалката още я нямаше. Два пъти звъня до града и му отговориха, че отдавна е тръгнала. Може да е закъсала по тясното планинско шосе. Ако още малко закъснее, той трябваше да я търси по пътя.
Когато чу силния автомобилен клаксон, кметът грабна пушката си и излезе на улицата. Катафалката на траурна агенция „Хадес“ спря пред кметството. От автомобила се измъкна мъж на средна възраст, който се стресна, когато видя оръжието в ръцете на кмета. Отстъпи назад, но Вампора го поздрави и добави:
- Закъсняхте.
- Накъде да карам? - изломоти шофьорът и подаде документите на кмета.
Вампора му даде знак с ръка да почака и внимателно прочете смъртния акт на Коко Хлопката, експертизата на съдебния лекар и протокола на КАТ. Не беше поредната щуротия на Коко, както Вампора се надяваше скришом от другите - наистина приятелят му си отиде завинаги. Кметът въздъхна дълбоко и едва тогава се сети за шофьора.
- Карай направо към гробищата - посочи му с ръка Вампора. - Там ще ти кажат къде да положим ковчега за поклонението.
- Не може да се отваря - отвърна нервно служителят на траурната агенция.
- Защо?
- Не може да се отваря! - повтори настоятелно мъжът. - Човекът е в чувал. Направо е в насипно състояние. .
- Разбирам - промълви Вампора, но му се догади. - Карай надолу! Там ще те посрещнат.