Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 11

- Да вземем пушките, а? - предложи горският.

- Добра идея - подкрепи го Бончо Гладиатора.

- По три изстрела, става ли? - включи се отново Вампора.

- Става.

- Блазе му на Коко! - въздъхна неочаквано Бончо Гладиатора.

- Какво? - извиси се над него Балабана.

Бончо Гладиатора отстъпи назад, но продължи:

- Искам да кажа, че Коко има кой да го изпрати, ама този от нас, който остане последен...

- Ще се радва, че е последен! - изръмжа Вампора.

- И все пак - блазе му на Коко! - повтори Бончо.

- Ако искаш и теб може да сложим вътре! - ядоса се Вампора.

Тримата се спогледаха и замълчаха. Неочаквано Бончо Гладиатора се разкрещя:

- Вижте бе, вижте! Пак има! Вчера имаше яйце, сега пак!

Проследиха ръката му, която сочеше към Прокълнатия гроб. Върху него се белееше яйце. Тримата мъже тръгнаха натам.

- Някоя птичка го е изпуснала от гнездото си - предположи Максим Балабана.

- Откога птичките снасят кокоши яйца? - подигра го кметът.

- Глухата Марина каза, че е черна магия - продължи Бончо Гладиатора.

- Черна магия! - изсумтя кметът и се наведе надолу.

- Не го настъпвай! - примоли се Бончо. - Може да е космическото яйце...

- Няма как да стане! Запъртък някакъв... - Вампора под бутна с крак яйцето, то се търкулна към падинката на Прокълнатия гроб.

- А може някой да ни припомня нещо... - прошепна Бончо Гладиатора.

- Не си го и помисляй! - просъска Велизар Вампора.

- Пази боже! - тихо промълви Максим Балабана.

Вампора се наведе, грабна един камък и удари яйцето.

- Видяхте ли? - каза той, като посочи разтеклия се по камъка жълтък. - Обикновено яйце!

- Но кой го слага на Прокълнатия гроб? - прошепна Бончо Гладиатора.

13

Велизар Вампора нервно погледна часовника си. Наближаваше десет и половина, а катафалката още я нямаше. Два пъти звъня до града и му отговориха, че отдавна е тръгнала. Може да е закъсала по тясното планинско шосе. Ако още малко закъснее, той трябваше да я търси по пътя.

Когато чу силния автомобилен клаксон, кметът грабна пушката си и излезе на улицата. Катафалката на траурна агенция „Хадес“ спря пред кметството. От автомобила се измъкна мъж на средна възраст, който се стресна, когато видя оръжието в ръцете на кмета. Отстъпи назад, но Вампора го поздрави и добави:

- Закъсняхте.

- Накъде да карам? - изломоти шофьорът и подаде документите на кмета.

Вампора му даде знак с ръка да почака и внимателно прочете смъртния акт на Коко Хлопката, експертизата на съдебния лекар и протокола на КАТ. Не беше поредната щуротия на Коко, както Вампора се надяваше скришом от другите - наистина приятелят му си отиде завинаги. Кметът въздъхна дълбоко и едва тогава се сети за шофьора.

- Карай направо към гробищата - посочи му с ръка Вампора. - Там ще ти кажат къде да положим ковчега за поклонението.

- Не може да се отваря - отвърна нервно служителят на траурната агенция.

- Защо?

- Не може да се отваря! - повтори настоятелно мъжът. - Човекът е в чувал. Направо е в насипно състояние. .

- Разбирам - промълви Вампора, но му се догади. - Карай надолу! Там ще те посрещнат.