Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 72

- По-точно? - изръмжа комисарят.

- Между пет и седем сутринта.

- А причината? - попита Радо.

- Счупени шийни прешлени...

- И аз така предположих - отговори Мишената.

- Като потрошена кукла е... - промълви Радо.

- Няма следи от насилие. - Моренов изпревари въпроса на комисаря.

- Пак ли? - изпъшка Донов.

- Тогава? - отново се намеси младият полицай.

- Може конят да я е хвърлил - предположи докторът.

- И конят я е приготвил за погребение - изръмжа Мишената.

- Питаш ме за причината за смъртта - спокойно отговори Моренов, - а не кой е местил тялото...

- Този, който е обичал тази жена - отвърна замислено Радо Ангелов.

- Убийство от ревност? - недоверчиво подметна комисарят.

- Няма следи от насилие - повтори патологът. - Поне на този етап...

- Твърдиш, че не е убийство? - повиши глас Мишената. - След това, което виждаш?

- Нищо не твърдя - отвърна спокойно Моренов. Изправи се и каза:

- Засега от мен - толкова. - И се отдалечи по посока на линейката.

Мишената и Радо се дръпнаха настрани, за да може фотографът да заснеме сцената на смъртта.

- Защо мислиш, че убиецът е обичал тази жена? - обърна се Мишената към партньора си.

- Заради цветето в ръцете й - отвърна Радо. - Сякаш Лицето Хикс се прощава с любим човек.

- След като я убива?

- Може да съжалява за смъртта й...

- Със сигурност ще съжалява, ако ми падне! - извика Мишената.

- Шефе, ами ако наистина е нещастен случай?

- Не ми пробутвай подобни тъпотии! - ядоса се комисарят.

- Счупва й врата случайно, а после я нагласява за погребението!

- Не. Не е така - отвърна Радо. - Ами ако конят я е хвърлил на земята?

- Ти знаеш ли коя е Щурата Стела? - изгледа го косо Донов.

- Колко конни състезания е печелила!

- Но вече не е млада - продължи Радо. - Загубила е част от ездаческите си умения...

- Дрън-дрън, както казваше една позната.

- Може нещо да е подплашило коня... - не се отказа младият мъж. - Изправя се на задните си крака и...

- Стела се прилепя към тялото му - прекъсна го Мишената.

- Този път не е успяла - твърдо изрече младият полицай. -Може да се е разсеяла, да не е преценила правилно ситуацията...

Замълчаха. Комисарят започна да обикаля около ствола на Пеещата круша, а Радо се облегна на дървото и притвори очи, за да не се разсейва от обиколките на шефа си.

- Юнако, дори и да си прав... - започна комисарят, - как ще ми обясниш положението на тялото?

- Само бъди търпелив!

- Че кога не съм бил - изсумтя Донов.

- Изслушай ме! - умолително изрече Радо, погледна шефа си и продължи: - Щурата Стела има среща на гробището...

- Което само по себе си е подозрително... - вметна Мишената.

- Защо?

- Кой ходи нощем по гробища?

- Не е задължително срещата да е била през нощта - спокойно продължи Радо. - Доктор Моренов ни каза, че смъртта е настъпила в ранната сутрин.

- А после?

- Щурата Стела и Лицето Хикс се разделят. После конят хвърля Стела, а Лицето Хикс се връща...

- Защо се връща?

- Може конят да е изцвилил - предположи младежът. - Лицето Хикс вижда мъртвата жена, не може да й помогне и...

- Защо не е позвънил на сто и дванайсет? - прекъсна го отново Мишената.