Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 72
Лора Лазар
- По-точно? - изръмжа комисарят.
- Между пет и седем сутринта.
- А причината? - попита Радо.
- Счупени шийни прешлени...
- И аз така предположих - отговори Мишената.
- Като потрошена кукла е... - промълви Радо.
- Няма следи от насилие. - Моренов изпревари въпроса на комисаря.
- Пак ли? - изпъшка Донов.
- Тогава? - отново се намеси младият полицай.
- Може конят да я е хвърлил - предположи докторът.
- И конят я е приготвил за погребение - изръмжа Мишената.
- Питаш ме за причината за смъртта - спокойно отговори Моренов, - а не кой е местил тялото...
- Този, който е обичал тази жена - отвърна замислено Радо Ангелов.
- Убийство от ревност? - недоверчиво подметна комисарят.
- Няма следи от насилие - повтори патологът. - Поне на този етап...
- Твърдиш, че не е убийство? - повиши глас Мишената. - След това, което виждаш?
- Нищо не твърдя - отвърна спокойно Моренов. Изправи се и каза:
- Засега от мен - толкова. - И се отдалечи по посока на линейката.
Мишената и Радо се дръпнаха настрани, за да може фотографът да заснеме сцената на смъртта.
- Защо мислиш, че убиецът е обичал тази жена? - обърна се Мишената към партньора си.
- Заради цветето в ръцете й - отвърна Радо. - Сякаш Лицето Хикс се прощава с любим човек.
- След като я убива?
- Може да съжалява за смъртта й...
- Със сигурност ще съжалява, ако ми падне! - извика Мишената.
- Шефе, ами ако наистина е нещастен случай?
- Не ми пробутвай подобни тъпотии! - ядоса се комисарят.
- Счупва й врата случайно, а после я нагласява за погребението!
- Не. Не е така - отвърна Радо. - Ами ако конят я е хвърлил на земята?
- Ти знаеш ли коя е Щурата Стела? - изгледа го косо Донов.
- Колко конни състезания е печелила!
- Но вече не е млада - продължи Радо. - Загубила е част от ездаческите си умения...
- Дрън-дрън, както казваше една позната.
- Може нещо да е подплашило коня... - не се отказа младият мъж. - Изправя се на задните си крака и...
- Стела се прилепя към тялото му - прекъсна го Мишената.
- Този път не е успяла - твърдо изрече младият полицай. -Може да се е разсеяла, да не е преценила правилно ситуацията...
Замълчаха. Комисарят започна да обикаля около ствола на Пеещата круша, а Радо се облегна на дървото и притвори очи, за да не се разсейва от обиколките на шефа си.
- Юнако, дори и да си прав... - започна комисарят, - как ще ми обясниш положението на тялото?
- Само бъди търпелив!
- Че кога не съм бил - изсумтя Донов.
- Изслушай ме! - умолително изрече Радо, погледна шефа си и продължи: - Щурата Стела има среща на гробището...
- Което само по себе си е подозрително... - вметна Мишената.
- Защо?
- Кой ходи нощем по гробища?
- Не е задължително срещата да е била през нощта - спокойно продължи Радо. - Доктор Моренов ни каза, че смъртта е настъпила в ранната сутрин.
- А после?
- Щурата Стела и Лицето Хикс се разделят. После конят хвърля Стела, а Лицето Хикс се връща...
- Защо се връща?
- Може конят да е изцвилил - предположи младежът. - Лицето Хикс вижда мъртвата жена, не може да й помогне и...
- Защо не е позвънил на сто и дванайсет? - прекъсна го отново Мишената.