Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 70
Лора Лазар
- Трай там! - скара му се Вампора. - Ела, лельо Марино - той отвори задната врата и възрастната жена плахо се качи и притихна. От време на време поемаше дълбоко дъх, но вече не плачеше.
Отдалеч видяха коня на Щурата Стела.
- Стела с Дорко ли излезе? - попита Вампора старицата.
- С него - отвърна тихо тя.
- Конят го нямаше - прошепна Милко. - Преди малко го нямаше.
- Сигурен ли си?
- Да.
- А къде откри жената?
- Под дървото - посочи с ръка Милко Милков.
Тримата мъже се измъкнаха от автомобила и Вампора помогна на Глухата Марина да слезе. Тя гледаше с невиждащи очи пред себе си.
Под Пеещата круша лежеше по гръб Щурата Стела. Раницата й бе поставена вместо възглавница. Очите й бяха притворени, а от скръстените й на гърдите ръце се подаваше стрък горска маргарита. Конят бе завързан за дървото.
Глухата Марина приседна под крушата, подхвана Стела откъм раменете, постави я в скута си и и се опита да я залюлее. Тримата мъже занемяха. Не смееха да мръднат, за да не нарушат светостта на майчината скръб.
- Кой те е приготвил, чедо? - нареждаше старицата и се люлееше. - Невеста не стана на този свят, но някой те иска от другия...
Неочаквано Глухата Марина остави тялото на дъщеря си, оправи косите й, погали мраморното й лице и се изправи. Приближи дребната си фигура до Вампора и каза:
- Коко започна да ви прибира един по един... Скучно му е на оня свят. Няма кого да разсмее там...
63
- Аз ще вървя... - промълви Милко Милков.
Под Пеещата круша бяха останали само Вампора, Балабана и Милко. Кметът беше повикал фелдшера, който бързо пристигна с линейката. Докторът огледа тялото на Щурата Стела и само повдигна безпомощно рамене. После постави инжекция на Глухата Марина и внимателно й помогна да се качи в линейката.
- Къде? - погледна го кръвнишки Вампора.
- При стадото... Не го виждам оттук... - разтреперено произнесе новият овчар.
- Царски не е ли с козите? - обади се и Максим Балабана.
- Не е - отвърна шепнешком Милко, наведе се и покри главата си с ръце.
Вампора и Балабана се спогледаха. Кметът реагира пръв:
- Къде е кучето на Коко?
- Не знам.
- Изпусна ли го?
- Не. Магия стана... Кучето скочи в храста, а оттам излезе един пръч... Целият златен...
Максим Балабана и Велизар Вампора веднага разбраха, че овчарят говори за Краля.
- Добре ли си? - подигравателно го попита кметът.
Милко кимна.
- Тук искам да кажа - Вампора посочи с пръст главата си.
Овчарят само сви рамене.
- Къде си видял златен козел, а? - обади се и горският.
- Ей там! - Овчарят посочи с ръка към Водопада. Кореняците се спогледаха и леко си кимнаха.
- Иди при стадото, но се навъртай наоколо! - обърна се кметът отново към Милко.
- Защо? - нервно попита Милко и започна да отстъпва назад.
- Полицаите ще искат да те разпитат - обясни Вампора.
- Защо?
- Нали ти откри Стела - не се сдържа и Балабана.
- Аз не съм я убил - прошепна овчарят.
- Остава и те да ти повярват - изсумтя кметът.
- Не съм аз... Кълна се, не съм аз! - развика се изведнъж пришълецът.
- А откъде знаеш, че е убийство? - досети се горският.
- Ами... щом е мъртва... - едва отговори Милко.