Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 71

- Може сърцето й да не е издържало - промърмори горският.

- Може, може... - бързо се съгласи овчарят.

- Отивай! - Вампора посочи с ръка посоката, накъдето бе тръгнало стадото.

Милко тръгна с несигурни крачки по пътя край гробището. Двамата кралевци го изчакаха да се отдалечи, преди Балабана да каже:

- Да не го изпуснем?

- Няма как да стане! - отсече Вампора. - Той още не познава баирите. Ако реши да бяга, бързо ще се загуби.

- Страх го е от полицаите - продължи горският.

- И аз усетих.

- Не му е чиста съвестта.

- Сега вече ще го проверя... - закани се Вампора. - Ама кое по напред, а?

- Много ни се събра напоследък.

- Ти наистина ли вярваш, че сърцето на Стела не е издържало?

- Казах го заради оня... - промърмори горският.

- И аз така си помислих...

- Не смеем да си признаем, че ни убиват... Един по един - мрачно, но решително каза Максим Балабана. - Бончо Гладиатора беше прав.

- Не ми се вярва. Щом полицаите нищо не откриха...

- Защото не знаят тайната - прошепна приятелят му.

- И ти я забрави! - със заповеден глас изрече Вампора.

- Дори ние да се правим, че не помним, някой друг не е забравил.

- Кой друг? Аз или ти?

- Аз не съм - спокойно изрече Балабана.

- Да не мислиш, че съм аз? - изнерви се кметът.

- А кой тогава?

- Не знам - въздъхна Вампора. - Само двамата останахме. Тайната ще си отиде с нас - завърши решително той.

- Тогава ще оставим ненаказан убиеца.

- Сигурен ли си, че има убиец?

- А как ще обясниш смъртта на приятелите ни? - вторачи се в него Балабана.

- Нямаме никакви факти за убийство - твърдо каза кметът.

- Ами ако оня е вампирясал?

- Бабини деветини! - несигурно изрече Вампора, като се огледа.

- Да проверим, а?

- Ако ни чуе някой...

64

- Какво става, кмете? - провикна се Мишената отдалеч. - Да нямате безплатен абонамент в някоя погребална агенция?

- Със смъртта шега не бива, господин комисар - ядосано отвърна кметът и му обърна гръб.

- А това на какво ти прилича? - Комисарят посочи с ръка нагоре към Пеещата круша. - На траурен ритуал или на селски сбор?

Никой не му отговори.

Отново целият полицейски екип бе в Кралево. Оставиха линейката и полицейските автомобили встрани от гробището. Подухваше слаб ветрец, колкото да раздвижи листата, а покрай тях и металните тръбички, окачени на Пеещата круша. Нежният им звън наистина не напомняше за погребални ритуали, а за любовни позиви на козе стадо.

- Кой откри трупа? - попита Мишената.

- Пришълецът - отвърна Вампора, махна с ръка и поясни: - Милко Димитров Милков... Новият овчар.

- Къде е той сега?

- Къде да е... Със стадото - повдигна рамене кралевският кмет. 

- Намерете го веднага!

Максим Балабана и Велизар Вампора се качиха на автомобила и тръгнаха по коларския път край гробището.

- Поне няма да ни се пречкат! - изрече Мишената.

Под крушата останаха само полицаите и съдебният лекар.

Доктор Моренов се наведе над тялото на Щурата Стела и започна огледа. Този път Мишената търпеливо мълчеше, което озадачи останалите полицаи. Когато патологът приключи, каза:

- Доколкото мога да преценя, смъртта е настъпила в ранната сутрин.