Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 73

- Не знам - въздъхна Радо.

- Значи Лицето Хикс има какво да крие - заключи комисарят.

- Понякога човек се паникьосва и предпочита да не се намесва...

- Само ако има какво да крие - повтори Донов. - А това значи - нечисто съдебно минало...

- Мислиш ли?

- Най-вероятно...

- Не е така! - катгорично изрече младият полицай. - Ако Лицето Хикс се крие от закона, ще изчезне веднага оттук. Няма да мести тялото, да търси цвете, да се прощава по този начин с Щурата Стела...

- Може да е някой извратеняк - предположи Мишената. - Геронтофил, който дебне бабички...

- На гробището?

- Повечето от тях сутрин можеш да откриеш именно тук.

- Не ми прилича на сексуално престъпление - поклати глава Радо. - Маргаритката в ръцете на жената повече напомня за любовно обяснение... Обича ме, не ме обича...

65

- Бабче, как мислиш? - започна Траян, като се облегна назад, за да не влиза слънцето в очите му. - Има ли убиец в селото?

- Опазил ни Бог! - изрече баба Бенда и бързо се прекръсти.

- Откакто съм дошъл, колко души умряха?

- Коко Хлопката, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора - тихо каза старицата. - Но не може да се убити, не може... - поклати глава тя. - Нали полицаите казаха, че...

- На тях не може да се вярва - прекъсна я младият мъж. - Разкажи ми нещо за починалите...

- Бончо, Вампора и Балабана ги знаеш вече... - започна възрастната жена. - Коко Хлопката бе лудо хлапе. Пропищя селото от неговите магарии. Ама и другите не оставаха назад. Вампора и Балабана правеха сеир на цялото село, когато се бореха на ливадата край Темното езеро...

- За какво се бореха?

- За едно агне - засмя се старицата. - Все не можаха да решат кой от двамата е по-силен. Победителят получаваше агнето, а после го изяждаха заедно... Ако едната година победи Вампора, на другата година Балабана го предизвикваше отново...

- Весело село! - засмя се Траян.

- Беше весело... - намръщи се неочаквано баба Бенда. Помълча малко и продължи: - Виж, Димо и Бончо бяха кротки, но и те се водеха по акъла на Коко и Вампора... От деца са заедно... Само Стела е по-млада от тях. Лудетина, която не отстъпваше на момчетата по щуротии...

- Затова са я нарекли Щурата Стела - сети се младежът. - Как са я взели в дружината?

- Не помня. Но тя имаше любов с Коко Хлопката... Предполагам, че покрай него... - спря се изведнъж баба Бенда.

- Защо млъкна?

- Разказвам като селска клюкарка - махна с ръка жената. - Защо ти е да знаеш?

- Мисля си... - отвърна Траян. - Добре де, ще те питам направо - мразеха ли ги в селото?

- Как ще ги мразят! - плесна с ръце баба Бенда. - Та те направиха толкова много за Кралево!

- Какво например?

- Коко Хлопката купи няколко изоставени имота, стегна къщите... Вампора ходи насам-натам и започнаха да идват туристи в селото... Бабите тъкат килимчета и ги продават, а Димо Вълкобореца знаеш ли какви фигури дялкаше от дърво! Веднага ги купуваха пришълците!

- Ами Вампора?

- Читав е - веднага отговори старицата. - Спокойно е селото ни, ред има... Щяха ли да избират Вампора все за кмет, ако не го харесваха?