Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 69

Нощта започна да изсивява, но Щурата Стела продължи да копае. Разчисти целия капак. Вече усещаше смрадта, която си пробиваше път през стените на ковчега. Тя се прекръсти, преди да отвори капака. Пак се колебаеше. Постоя още малко, после се наведе и рязко отвори ковчега.

Веднага запуши носа си от вонята. После каза на висок глас:

- Мен не можеш излъга! Не можеш!

- Знам, Стеле, знам - чу тих глас отгоре.

Жената се обърна назад и погледът й се сля с този на мъжа.

62

Сянката на прозореца стресна Велизар Вампора. Той бързо стана и рязко отвори вратата на кметството. Отвън стоеше Глухата Марина.

- Велко - кротко каза жената, - Стела не се прибра тази нощ.

- Познаваш Стела - на висок глас каза кметът. - Може да е преспала на Калето. - Ръцете му затрепериха и той ги скри зад гърба си.

- Откакто Коко си отиде, тя не ходи никъде нощем - тъжно отговори старицата.

- Ще я открием, лельо Марино - извика отново Вампора, но пулсът му се учести. - Сега ще повикам Балабана.

Той всъщност набра номера от мобилния телефон на Щурата Стела, но нямаше сигнал. Опита отново, защото не навсякъде имаше обхват. Телефонът бе изключен.

- Няма я вече мойта Стела, няма я... - изведнъж занарежда Глухата Марина, похлупи лицето си с длани, но сълзите й се промъкваха и падаха върху калдъръма.

- Няма как да стане! - разстрои се и Вампора и позвъни на горския. - Бързо идвай при мен! - После се обърна към старицата: - Чакай ме тук!

Вампора отиде до дома си и запали нивата. С автомобила мина по улицата на Максим Балабана и го видя да завива зад ъгъла. Спусна се надолу, отвори прозореца и подвикна:

- Качвай се! Стела е изчезнала!

Горският заобиколи автомобила и се качи от другата страна. Минаха отново покрай кметството, за да вземат Глухата Марина, но не я намериха.

- Сега накъде? - попита горският.

- И аз не знам къде да я търсим - несигурно отговори Вампора.

- По пътя за града - предложи Балабана.

- Да започнем отнякъде - изрече кметът и отново запали.

Близо до магазина ги пресрещна Милко Милков, който се опита да ги спре, размахвайки пред себе си ръце.

- Защо не си изкарал стадото? - разкрещя се Вампора.

- Намерих умряла жена на гробището - отвърна задъхано новият овчар.

- Там всички са умрели! Всичките! - отново се развика кметът.

- Сигурно е Стела - промълви Балабана, като се опита да укроти приятеля си.

- Не искам още смърт! - изрева Вампора. - Не искам!

- Качвай се! - обърна се към овчаря Максим Балабана.

В края на селото видяха дребничкия силует на Глухата Марина. Ситнеше в тяхната посока.

- Ти ли й каза? - извъртя се назад горският.

- Не, не съм - отвърна Милко, сниши се и покри главата си с ръце.

- Лельо Марина, къде отиваш? - попита я Вампора през прозореца на автомобила

- Натам ме тегли, натам... - ридайки, старицата посочи гробищата.

- Майчиното сърце не лъже... - прошепна горският.

- Ако е истинска майка - неочаквано се обади Милко.