Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 64
Лора Лазар
- Къде е линейката? - изкрещя той.
- Не знам - озадачи се жената. - Мислех, че е вече тук.
- Нали по един и същи път вървите?
- Не, обикновено колите минават по горния път - отговори Щурата Стела и понечи да влезе, но Траян й препречи пътя.
- Пусни ме, Софиянецо!
- Няма. Никой освен докторът няма да влезе.
- Ще те надупча! - извика Стела, но не успя да се промъкне покрай младежа.
В този момент иззад ъгъла се показа запъхтян доктор Дарев.
- Не успя да запали! - изрече той и се вмъкна през портата.
- Насам! - посочи му с ръка Траян отворената врата на къщата.
Влязоха в стаята. Докторът се надвеси над Бончо Гладиатора, потърси пулс, но не го откри.
- Съжалявам - изрече доктор Дарев. - Мъртъв е.
- Кой го уби, докторе? - извика зад тях Щурата Стела.
58
Мишената премести квадратчето на стенния календар. После каза:
- С днес стават пет.
- Какво броиш? - попита го партньорът му.
- Колко дни минаха, откакто се разходихме из Големия баир.
- Смущава те нещо, нали?
- Ами... Ако и днес мине без произшествия... - замислено изрече комисарят и после се отпусна на стола си.
- Какво?
- От една страна, ще си отдъхна - каза спокойно Донов. - Но от друга страна - ще си помисля, че съм професионално деформиран, че съм готов за пенсия...
- Какво те смущава в случая с пещерата? Това те питам - изрече Радо.
- Изчезналата верига, юнако - призна си комисарят.
- Може вълкът да я влачи из баирите - нехайно отвърна момчето.
- Но все някой трябва да е отвързал вълка, нали?
- Стопанинът му.
- Ето това искам да знам! - тропна с юмрук по бюрото Донов. - Кой е собственикът на вълка?
- Едва ли ще разберем.
- Този, който си е взел вълк за домашен любимец, носи отговорност за смъртта на овчаря - високо изговори Мишената.
- Както и да го тълкуваш, това е нещастен случай - отвърна Радо.
- Знам. Страх ме е, ако се повтори...
- Защото тогава няма да е нещастен случай, нали?
- Знае ли човек... - въздъхна комисарят. - Все старци се разхождат из Големия баир.
В този момент звънна мобилния телефон на комисаря. Той погледна дисплея и каза:
- Слушам, господин Вампоров.
- Видяхме вълка - дочу задъхания глас на кралевския кмет.
- На верига ли?
- Избяга, разбираш ли, избяга! - крещеше възбудено Вампора и Мишената отдалечи телефона от ухото си.
- А верига имаше ли? - повтори отново въпроса си комисарят.
- Нали това ти казвам? Нямаше верига, нямаше...
- А нещо друго да е станало тези дни из Кралево? - напрегнато попита Донов.
- Спокойно е, господин комисар - след кратка пауза отговори Вампора. - Чакай, че ми звъни Щурата Стела - и кметът затвори.
- Няма други произшествия, нали? - попита Радо Ангелов.
- Слава Богу! Но вълкът е без верига, юнако...
- Да направим хайка - предложи Радо.
- С „Макаров“ ли ще стреляш по вълк?
- Само предложих. Не се натискам - отвърна момчето.
- А и как ще изпреварим ловната дружинка от Кралево? - ухили се Мишената.
Телефонът отново звънна.
- Пак е Вампора - каза комисарят и изслуша съобщението. После затвори и въздъхна. - Май нещо става из Кралево.