Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 63

- Няма как да стане! - отрече се веднага от думите си Вампора. - Ами отровеното куче на Димо?

- Тогава? Какво ще правим?

- Да вървим! - нареди кметът.

- Накъде?

- Към кошарата на Дамян Багера.

Дамян Багера, едър мъжага от съседното село Змейно, бе направил високопланинска кошара, в която отглеждаше овце.

- Какво ще правим там?

- Ще търсим вълк, който влачи верига...

- Звънни му, че да върже кучетата - нареди Вампора.

- Те ни познават - отговори Балабана, но все пак позвъни на Дяман Багера, че пристигат и го предупреди за вълка.

Към пладне превалиха хълма Орловица и тъкмо поеха надолу по склона, когато видяха вълка. Вървеше близо до билото на съседния хълм. Двамата мъже, без да се наговарят, стреляха. Животното се спря за миг и после изчезна зад баира.

- Видя ли? - изуми се Максим Балабана.

- Видях - измърмори Вампора. - Не го улучихме.

- Вълкът беше свободен - изкрещя горският. -

- И си остана свободен - ядно каза кметът, но се изненада от възбудата на иначе спокойния си приятел.

- Не видя ли бе? - отново извика Балабана. - Вълкът нямаше верига!

57

 Траян тъкмо се показа зад ъгъла, когато Щурата Стела излезе от магазина. Тя го видя и се спря.

- Леля Бенда добре ли е?

- Да - отвърна младежът.

Щурата Стела се поколеба, но после махна с ръка и се отдалечи.

Траян напазарува набързо хляб за стария учител и цигари за себе си. После се върна назад към дома на Бончо Гладиатора. Когато влезе в двора, не откри възрастния мъж. Пушката стоеше подпряна на стола под лозницата.

- Господин Бончев! - провикна се Траян, като се оглеждаше. - Господин Бончев!

Не чу отговор и затова реши да надникне вътре. Бончо Гладиатора бе седнал на един стол, а от гърлото му излизаха хриптящи звуци. Сякаш се давеше. Ръцете му се вдигаха и пускаха и напомняха за развалена играчка на пружина.

Нещо изскърца зад гърба му, Траян рязко се обърна, но беше сам в стаята. Спусна се навън. По пътя застигна Щурата Стела, но не й обърна внимание. Нахлу в коридора на медицинския пункт и се разкрещя:

- Помощ! Помощ!

Траян прескочи краката на двама старци и влетя в стаята на доктора. Вътре имаше непозната жена, която изпищя при влизането на младежа.

- Докторе, докторе - задъхано изрече младежът. - Господин Бончев е много зле. Побързайте, моля ви!

- Само спокойно - изрече доктор Дарев, но бързо стана от мястото си. - Какво му е на учителя?

- Не знам. Мисля, че е получил инсулт - каза Траян. - Може и инфаркт да е...

- Идвам веднага - отговори доктор Дарев, обърна се към пациентката и й каза: - Изчакайте ме тук!

Двамата мъже излязоха от лечебницата. Доктор Дарев тръгна в противоположната посока.

- Къде отивате? - изкрещя Траян. - Всяка секунда е ценна!

- Ще отидем с линейката - отвърна спокойно медикът. - Тя е за подобни случаи.

- Не. Аз ще стигна по-бързо пеша - каза младежът.

- Няма как да му помогнете - подметна обидено фелдшерът и влезе в линейката.

Траян тъкмо се обърна, когато Щурата Стела застана пред него.

- Какво става? - попита тя.

- Господин Бончев е зле - изрече младежът и хукна. - Дави се...

Щурата Стела го последва с бързи крачки. Когато пристигна пред дома на Бончо Гладиатора, Траян стоеше пред портата.