Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 66

- Продължавам - спокойно прекъсна шефа си Радо. - На Димо Гетов е прегризано гърлото от вълк, а Бончо Бончев е умрял от задушаване...

- Нещастни случаи - промърмори Мишената. - Откъдето и да го погледнеш.

- Защо се съмняваш тогава?

Мишената само повдигна рамене, а после несигурно отговори:

- Инстинкт, юнако!

- Въпреки категоричните доказателства на експертите?

- Може да не е инстинкт, наречи го нюх или кой знае какво! - поклати глава Мишената. - Както искаш го наречи, но... Все нещо не пасва. Някое парче от пъзела не е на точното място...

- И те дразни.

- Дразни ме, скърца като ръждясал механизъм, пращи като старо радио, пищи като надраскана грамофонна плоча...

- Например? - прекъсна го партньорът му.

- Например.... - замисли се Мишената. - Никой от селото не си е признал, че е хранил вълк в пещерата.

- И ти нямаше да си признаеш.

- Прав си. Познавам кралевци - ако някой си признае, ще го изпроводят през девет баири към десетия. Без вода, храна и багаж...

- А биха ли го надупчили с куршуми? - заинтригувано попита Радо.

- Ако го направят, няма да разберем - категорично заяви Донов.

- Не ми се вярва! - отвърна недоверчиво младият полицай.

- Селото е странно, юнако... Държат се един за друг, но не обичат натрапниците... Ако някой стъпи накриво, веднага му показват пътя към полето. -

- Или го закопават в трапа - засмя се Радо. - Това да не е готически роман?

- He съм чел такива - небрежно отвърна комисарят. - Доктор Моренов защо се бави?

- Защото е експерт. Никога не претупва експертизата.

- Знам, че е точен, обаче...

- Какво? - обади се от входа на моргата лекарят.

Той изкачи няколкото стъпала към двора на болницата, но не успя да стъпи на асфалта. Двамата полицаи се надвесиха над него.

- Казвай направо! - изрева Мишената.

- Ако ме пуснете да изляза на светло - отвърна доктор Моренов и избута настрани полицаите.

- Сливи ли имаш в устата, докторе? - извика комисарят.

- Аз не - категорично заяви патологът. - Но пациентът ми...

- Какво? - едновременно се обадиха двамата полицаи.

- Да седнем на пейката - предложи Моренов.

Мишената едва се сдържа да не удари лекаря зад врата и само стисна юмрук. През това време патологът и Радо седнаха, после младият полицай се сети за йерархията, изправи се и посочи с ръка пейката:

- Шефе...

- Не искам да сядам - промърмори Мишената и започна да се разхожда пред тях.

- Открих нещо странно - започна съдебният лекар. - По гърлото на трупа има вдлъбнатини... Нали знаете - когато дълго носиш пръстен на ръката си, как оставя червени резки... Същото видях и при пациента...

- Бончо Бончев се е опитал да глътне хапче, което е останало на гърлото му - предположи Радо.

- И аз така помислих отначало... - продължи Моренов. - Опитал се е да глътне нещо, което се е разтопило в стомаха му...

- А после какво помисли? - не се сдържа Мишената.

- Белезите по гърлото имат квадратна форма.

- А няма квадратни хапчета, нали?

- Поне аз не знам - отвърна патологът.

- Има ли някакъв странен предмет в стомаха на човека? -попита и Радо.