Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 66
Лора Лазар
- Продължавам - спокойно прекъсна шефа си Радо. - На Димо Гетов е прегризано гърлото от вълк, а Бончо Бончев е умрял от задушаване...
- Нещастни случаи - промърмори Мишената. - Откъдето и да го погледнеш.
- Защо се съмняваш тогава?
Мишената само повдигна рамене, а после несигурно отговори:
- Инстинкт, юнако!
- Въпреки категоричните доказателства на експертите?
- Може да не е инстинкт, наречи го нюх или кой знае какво! - поклати глава Мишената. - Както искаш го наречи, но... Все нещо не пасва. Някое парче от пъзела не е на точното място...
- И те дразни.
- Дразни ме, скърца като ръждясал механизъм, пращи като старо радио, пищи като надраскана грамофонна плоча...
- Например? - прекъсна го партньорът му.
- Например.... - замисли се Мишената. - Никой от селото не си е признал, че е хранил вълк в пещерата.
- И ти нямаше да си признаеш.
- Прав си. Познавам кралевци - ако някой си признае, ще го изпроводят през девет баири към десетия. Без вода, храна и багаж...
- А биха ли го надупчили с куршуми? - заинтригувано попита Радо.
- Ако го направят, няма да разберем - категорично заяви Донов.
- Не ми се вярва! - отвърна недоверчиво младият полицай.
- Селото е странно, юнако... Държат се един за друг, но не обичат натрапниците... Ако някой стъпи накриво, веднага му показват пътя към полето. -
- Или го закопават в трапа - засмя се Радо. - Това да не е готически роман?
- He съм чел такива - небрежно отвърна комисарят. - Доктор Моренов защо се бави?
- Защото е експерт. Никога не претупва експертизата.
- Знам, че е точен, обаче...
- Какво? - обади се от входа на моргата лекарят.
Той изкачи няколкото стъпала към двора на болницата, но не успя да стъпи на асфалта. Двамата полицаи се надвесиха над него.
- Казвай направо! - изрева Мишената.
- Ако ме пуснете да изляза на светло - отвърна доктор Моренов и избута настрани полицаите.
- Сливи ли имаш в устата, докторе? - извика комисарят.
- Аз не - категорично заяви патологът. - Но пациентът ми...
- Какво? - едновременно се обадиха двамата полицаи.
- Да седнем на пейката - предложи Моренов.
Мишената едва се сдържа да не удари лекаря зад врата и само стисна юмрук. През това време патологът и Радо седнаха, после младият полицай се сети за йерархията, изправи се и посочи с ръка пейката:
- Шефе...
- Не искам да сядам - промърмори Мишената и започна да се разхожда пред тях.
- Открих нещо странно - започна съдебният лекар. - По гърлото на трупа има вдлъбнатини... Нали знаете - когато дълго носиш пръстен на ръката си, как оставя червени резки... Същото видях и при пациента...
- Бончо Бончев се е опитал да глътне хапче, което е останало на гърлото му - предположи Радо.
- И аз така помислих отначало... - продължи Моренов. - Опитал се е да глътне нещо, което се е разтопило в стомаха му...
- А после какво помисли? - не се сдържа Мишената.
- Белезите по гърлото имат квадратна форма.
- А няма квадратни хапчета, нали?
- Поне аз не знам - отвърна патологът.
- Има ли някакъв странен предмет в стомаха на човека? -попита и Радо.