Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 65
Лора Лазар
- Какво?
- Бончо Гладиатора е мъртъв. Беше учител по литература в селското училище.
- Застрелян ли е?
- Не. Просто е умрял внезапно.
- Тогава какво те безпокои?
- Не мога да го определя. Все още...
- Ще тръгваме ли? - Радо стана от бюрото.
- Нека не избързваме.
- Не мога да те позная! - удиви се младият полицай. - Как така не хукна веднага към Кралево?
- Този път ще чакаме при доктор Моренов - каза Мишената.
- Защо?
- Ако той не открие нещо съмнително...
- Отписваме Кралево от служебния бюлетин - заключи Радо.
- Знае ли човек... - промълви комисарят и допълни: - И не съм припрян, така да знаеш...
- Не съм казвал подобно нещо - ухили се партньорът му.
- Но си го мислеше.
- Няма да си призная.
59
- Смъртта е настъпила вследствие задушаване - започна доктор Моренов, съдебният патолог.
- Убийство - отбеляза Мишената.
- Не мога да бъда категоричен - поклати глава докторът.
- Защо? - обади се и Радо.
- Не е удушен. Поне по класическия начин, който познавате - продължи съдебният лекар. - Няма видими следи от насилие... Около шийните зони не се откриват зони от притискане...
- Тогава? Как се е задушил? Дим? Отровен газ? Как? - изстреля въпросите си комисарят.
- Дробовете не показват следи от отровни наслоявания...
- Тогава как е станало? - извика Донов.
- Много си припрян - отбеляза спокойно докторът.
- Едно и също приказваш, откакто те познавам - начумери се комисарят.
- Защото се държиш по един и същи начин - отговори патологът. - Дори не ме оставяш да огледам трупа.
- Гледай, гледай! Но няма време!
- За къде бързаш?
- Ще ходя на лов - ядно отвърна Мишената.
- За глигани или сърни? - с видим интерес попита Моренов.
- За убийци.
- Не може да си сигурен - отново каза патологът.
- Нали е удушен? - обади се този път Радо.
- Задушен - отвърна кротко лекарят и ги погледна последователно. - Не мога все още да твърдя, че е удушен.
Двамата полицаи си хвърлиха бърз поглед. Доктор Моренов ги изчака малко, но те не реагираха и той продължи:
- Трябва да разбера как е спрян достъпът на въздух към белите дробове.
- Ами разбери тогава! - развика се Мишената.
- Може да се е задавил - предположи младият полицай.
- Може. Но от какво? - запита се докторът. После леко повиши тон: - Идете навън, за да мога да работя спокойно.
- Кога ще си готов? - Комисарят впери поглед в него.
- Когато приключа - отвърна Моренов и им обърна гръб.
Мишената тихо изруга, но знаеше, че няма да впечатли патолога. Двамата с Радо излязоха от моргата.
- Шефе, не търсиш ли убийство зад всяка смърт?
- Не знам, юнако... - замислено отговори комисарят. - Но нещо ме притеснява...
- Щом е само едно... - усмихна се младият мъж.
- За една седмица - два смъртни случая в селото...
- Три - поправи го Радо. - За около десетина дни.
- Защо три?
- Нали един от Кралево... - запъна се Радо, разлисти тефтерчето си, преди да продължи: - Константин Криндов е загинал при катастрофа...
- Съвсем го забравих! - плесна се по челото Донов. - Ако знаеш само какъв свестен човек беше! Майтапчия, купонджия... Много направи за селото... Преди години купи няколко къщи, стегна ги...