Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 65

- Какво?

- Бончо Гладиатора е мъртъв. Беше учител по литература в селското училище.

- Застрелян ли е?

- Не. Просто е умрял внезапно.

- Тогава какво те безпокои?

- Не мога да го определя. Все още...

- Ще тръгваме ли? - Радо стана от бюрото.

- Нека не избързваме.

- Не мога да те позная! - удиви се младият полицай. - Как така не хукна веднага към Кралево?

- Този път ще чакаме при доктор Моренов - каза Мишената.

- Защо?

- Ако той не открие нещо съмнително...

- Отписваме Кралево от служебния бюлетин - заключи Радо.

- Знае ли човек... - промълви комисарят и допълни: - И не съм припрян, така да знаеш...

- Не съм казвал подобно нещо - ухили се партньорът му.

- Но си го мислеше.

- Няма да си призная.

59

- Смъртта е настъпила вследствие задушаване - започна доктор Моренов, съдебният патолог.

- Убийство - отбеляза Мишената.

- Не мога да бъда категоричен - поклати глава докторът.

- Защо? - обади се и Радо.

- Не е удушен. Поне по класическия начин, който познавате - продължи съдебният лекар. - Няма видими следи от насилие... Около шийните зони не се откриват зони от притискане...

- Тогава? Как се е задушил? Дим? Отровен газ? Как? - изстреля въпросите си комисарят.

- Дробовете не показват следи от отровни наслоявания...

- Тогава как е станало? - извика Донов.

- Много си припрян - отбеляза спокойно докторът.

- Едно и също приказваш, откакто те познавам - начумери се комисарят.

- Защото се държиш по един и същи начин - отговори патологът. - Дори не ме оставяш да огледам трупа.

- Гледай, гледай! Но няма време!

- За къде бързаш?

- Ще ходя на лов - ядно отвърна Мишената.

- За глигани или сърни? - с видим интерес попита Моренов.

- За убийци.

- Не може да си сигурен - отново каза патологът.

- Нали е удушен? - обади се този път Радо.

- Задушен - отвърна кротко лекарят и ги погледна последователно. - Не мога все още да твърдя, че е удушен.

Двамата полицаи си хвърлиха бърз поглед. Доктор Моренов ги изчака малко, но те не реагираха и той продължи:

- Трябва да разбера как е спрян достъпът на въздух към белите дробове.

- Ами разбери тогава! - развика се Мишената.

- Може да се е задавил - предположи младият полицай.

- Може. Но от какво? - запита се докторът. После леко повиши тон: - Идете навън, за да мога да работя спокойно.

- Кога ще си готов? - Комисарят впери поглед в него.

- Когато приключа - отвърна Моренов и им обърна гръб.

Мишената тихо изруга, но знаеше, че няма да впечатли патолога. Двамата с Радо излязоха от моргата.

- Шефе, не търсиш ли убийство зад всяка смърт?

- Не знам, юнако... - замислено отговори комисарят. - Но нещо ме притеснява...

- Щом е само едно... - усмихна се младият мъж.

- За една седмица - два смъртни случая в селото...

- Три - поправи го Радо. - За около десетина дни.

- Защо три?

- Нали един от Кралево... - запъна се Радо, разлисти тефтерчето си, преди да продължи: - Константин Криндов е загинал при катастрофа...

- Съвсем го забравих! - плесна се по челото Донов. - Ако знаеш само какъв свестен човек беше! Майтапчия, купонджия... Много направи за селото... Преди години купи няколко къщи, стегна ги...