Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 151
Лора Лазар
- Може да е предупредил бащата, но не се е сетил за дъщерята - развълнува се историкът. - Ами ако подмами Мазачо навън, като използва изчезването на Ели?
- Звънни пак! - повиши тон Радо.
Траян отново пробва, но никой не вдигна.
- Ако сме закъснели...
- Звънни от моя телефон! - сети се младият полицай.
- Може да ми затвори - поколеба се Траян.
- Диктувай ми номера й!
Радо набра от своя телефон номера на Валерия. На третия сигнал чуха плахия й глас:
- Да.
- Валерия, обажда се инспектор Радо Ангелов.
- Не ви познавам.
- Как да не ме познаваш?
- Не ви познавам гласа - поправи се момичето.
- Чакай малко! - и той подаде слушалката на Траян.
- Ели, не затваряй, моля те! - прошепна той. - Аз пътувам за София тази нощ... Ако някой ти подхвърли бележка, ако ти се обади по телефона от мое име, трябва да знаеш...
- Никъде не излизай! - грабна телефона Радо. - Обади се веднага на Мишената! Сега ще ти продиктувам номера му...
- С кого говориш? - Радо чу гласът на Мазачо.
Телефонът веднага изключи.
- Какво стана? - попита разтревожено Траян.
- Баща й се намеси... Май си загазил сериозно...
- Не ми пука от него! - напери се Траян. - Важното, че я предупредихме!
- Повече разчитам на патрулката пред дома й.
126
- С кого говориш? - повтори въпроса си Адриан Мазачо.
- С никого - прошепна Ели.
- Чух те - заплашително се приближи към нея баща й.
- Виж! - показа му тя последният приет номер. - Някой ме е набрал по погрешка.
- Лягай си вече! - изкрещя баща й и излезе.
Валерия угаси лаптопа и осветлението, за да помисли баща й, че е изпълнила нареждането му. Приближи се към прозореца. Навън луната бе в последната си четвърт. Сърпът й приличаше на изкривена от гримаса уста - крива и зловеща като усмивката на стара вещица. Безмълвието на нощта я плашеше повече, отколкото обаждането на Траян.
Загубих го, помисли си тя. Въздъхна дълбоко и тогава чу скърцащия звук на стъпка върху счупена керемида. Валерия се сля със завесата и погледна към стобора. Не се виждаше нищо. Предположи, че някоя котка е бутнала стара керемида. Ослуша се и чу тихи стъпки под прозореца й. Дръпна се рязко назад, а през отворения прозорец прелята бяла лястовица и кацна върху лаптопа й. Стъпките отвън забързано заглъхнаха.
Валерия се приближи и взе подхвърленото листче. Пъхна се под масата, за да прикрие светлината от телефона, и прочете шепнешком написаното:
- Измъкни се през стобора на Рошавата Донка. Чакам те при Ружината къща. Траян.
Надигна се и удари главата си в плота на масата. Изохка и понечи да излезе, но събори стола. В тихата нощ падането на стола можеше да се чуе чак до Темното езеро. Бързи стъпки, вратата й се отвори и на светлината от коридора Ели видя силуета на баща си с пушка в ръка.
- Какво стана? - извика той и светна.
Докато оглеждаше стаята, момичето се измъкна бързо изпод масата и тихо каза:
- Траян ми спаси живота.
- Къде е този кучи син? - разяри се Мазачо, отиде до прозореца и се прицели в тъмното навън.
- В София - усмихнато прошепна Валерия.