Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 151

- Може да е предупредил бащата, но не се е сетил за дъщерята - развълнува се историкът. - Ами ако подмами Мазачо навън, като използва изчезването на Ели?

- Звънни пак! - повиши тон Радо.

Траян отново пробва, но никой не вдигна.

- Ако сме закъснели...

- Звънни от моя телефон! - сети се младият полицай.

- Може да ми затвори - поколеба се Траян.

- Диктувай ми номера й!

Радо набра от своя телефон номера на Валерия. На третия сигнал чуха плахия й глас:

- Да.

- Валерия, обажда се инспектор Радо Ангелов.

- Не ви познавам.

- Как да не ме познаваш?

- Не ви познавам гласа - поправи се момичето.

- Чакай малко! - и той подаде слушалката на Траян.

- Ели, не затваряй, моля те! - прошепна той. - Аз пътувам за София тази нощ... Ако някой ти подхвърли бележка, ако ти се обади по телефона от мое име, трябва да знаеш...

- Никъде не излизай! - грабна телефона Радо. - Обади се веднага на Мишената! Сега ще ти продиктувам номера му...

- С кого говориш? - Радо чу гласът на Мазачо.

Телефонът веднага изключи.

- Какво стана? - попита разтревожено Траян.

- Баща й се намеси... Май си загазил сериозно...

- Не ми пука от него! - напери се Траян. - Важното, че я предупредихме!

- Повече разчитам на патрулката пред дома й.

126

- С кого говориш? - повтори въпроса си Адриан Мазачо.

- С никого - прошепна Ели.

- Чух те - заплашително се приближи към нея баща й.

- Виж! - показа му тя последният приет номер. - Някой ме е набрал по погрешка.

- Лягай си вече! - изкрещя баща й и излезе.

Валерия угаси лаптопа и осветлението, за да помисли баща й, че е изпълнила нареждането му. Приближи се към прозореца. Навън луната бе в последната си четвърт. Сърпът й приличаше на изкривена от гримаса уста - крива и зловеща като усмивката на стара вещица. Безмълвието на нощта я плашеше повече, отколкото обаждането на Траян.

Загубих го, помисли си тя. Въздъхна дълбоко и тогава чу скърцащия звук на стъпка върху счупена керемида. Валерия се сля със завесата и погледна към стобора. Не се виждаше нищо. Предположи, че някоя котка е бутнала стара керемида. Ослуша се и чу тихи стъпки под прозореца й. Дръпна се рязко назад, а през отворения прозорец прелята бяла лястовица и кацна върху лаптопа й. Стъпките отвън забързано заглъхнаха.

Валерия се приближи и взе подхвърленото листче. Пъхна се под масата, за да прикрие светлината от телефона, и прочете шепнешком написаното:

- Измъкни се през стобора на Рошавата Донка. Чакам те при Ружината къща. Траян.

Надигна се и удари главата си в плота на масата. Изохка и понечи да излезе, но събори стола. В тихата нощ падането на стола можеше да се чуе чак до Темното езеро. Бързи стъпки, вратата й се отвори и на светлината от коридора Ели видя силуета на баща си с пушка в ръка.

- Какво стана? - извика той и светна.

Докато оглеждаше стаята, момичето се измъкна бързо изпод масата и тихо каза:

- Траян ми спаси живота.

- Къде е този кучи син? - разяри се Мазачо, отиде до прозореца и се прицели в тъмното навън.

- В София - усмихнато прошепна Валерия.