Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 149
Лора Лазар
- Няма данни, че са убити - бързо излъга комисарят.
- Знам, ама...
- Зарко успя ли да открадне мотора ти? - попита комисарят.
- Не. Не му казах къде е ключът.
- Да обобщим - каза Мишената. - Зарко Радев е искал помощ от теб, но ти си му отказал.
- Горе-долу.
- И не си го виждал оттогава?
- Не.
- А кои бяха неговите приятели?
- Белчо Дивото и Петко Тариката.
- Те къде са сега?
- Дивото е в Кипър, там работи, а Тариката се обади от Щатите преди месец. Помъдряха, устроиха се в живота...
- А как беше прякорът на Зарко?
- Хиената му викаха.
- Защо?
- Заради смеха му... Ама и не беше читав човек... Чакаше да те издебне, когато си паднал... И удряше...
124
- Ще черпиш ли? - провикна се Христо Гатев от вратата на кръчмата.
- Открихте ли куршума? - надигна се от стола Мишената.
- Да - почти едновременно казаха експертите.
- Сядайте - покани ги комисарят и се обърна към кръчмаря. - Мазачо, давай изненадата за колегите!
Еспертите насядаха, а Ели и Мазачо бързо поставиха пред тях безалкохолни и мешана скара с гарнитура.
- Царска почерпка! - зарадва се Гатев. Огледа отново масата, привидно потрепери и прошепна: - Нещо за сгряване няма ли? Намръзнах в ледената вода...
- Има още работа - разбра го Мишената и веднага попита:
- Лесно ли го намерихте?
- Късмет! - обади се Георги Тотев. - Куршумът бе забит в един клон... Там, където е стоял циганинът.
- Можел е да улучи и него - обади се фотографът.
- Е, Гатев - обърна се към химика Мишената, - значи не си плувал по дъното на блатото...
- Не съм, ама газих...
- Куршумът е от същия калибър, с който е застрелян вълкът - продължи експертът по балистика. - Има и знака „X“.
- Патроните са на Коко Хлопката - обясни комисарят. - Явно са откраднати... Ако не беше в ареста, щеше да бъде първият заподозрян.
- Нямал е късмет убиецът - засмя се химикът.
- Да не го жалиш? - изгледа го накриво Мишената. - Да вървим, юнаци! - и стана.
- Ядем, не виждаш ли? - озъби се Гатев.
- Чакам ви отвън - от прага изрече комисарят.
Входът на кръчмата бе блокиран от трите полицейски автомобила. Жените на Вампора и Балабана стояха настрани. Мишената се приближи до патрулката и през отворения прозорец каза на полицаите:
- Юнаци, хапнете бързо и не мърдайте оттук, докато не дойде смяната ви!
Двамата униформени само кимнаха и излязоха от автомобила. Комисарят продължи: _
- И ако нещо стане, веднага викайте подкрепление!
- Какво да очакваме? - попита единият полицай.
- Предполагаем опит за убийство на кръчмаря... - несигурно изрече Донов. - Пазите тук. Но ако има изненада. може да е и от друго място.
- Да минаваме ли напред-назад?
- Правете кръгчета наоколо.
Комисарят отвори вратите на служебния опели покани двете жени да се качат. Те мълчаливо се настаниха на задната седалка. След малко експертите излязоха от кръчмата.
- Жоро - обърна се Мишената към експерта по балистика, - ще караш ли моя опел?
Двата полицейски автомобила потеглиха бавно, а единият мина по горния път, за да не остане и човек от Кралево, който да не разбере за засиленото полицейско присъствие в селото.