Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 150

Малко преди разклона Мишената видя изоставената „Нива“ на Вампора и каза:

- Как не я видях на идване! - плесна с ръка по жабката. - Жоро, спри!

След тях спря и вторият автомобил. Полицаите излязоха.

- Да проверим наред ли е возилото на Вампора! - нареди комисарят.

- Имаш ли ключове? - попита Гатев.

- Ако имах, сам щях да проверя - избоботи Мишената. - Имаш ли ключове? - обърна се той към Юлия, жената на Вампора.

- Не - плахо изрече жената.

Обиколиха колата, надничаха през стъклата, но всичко изглеждаше наред.

- Ванка - обърна се комисарят към фотографа, - ти си най-дребен. Пъхни се отдолу!

Иван Тенев сви недоволно устни, но изпълни нареждането на комисаря. Когато се измъкна прашен изпод колата, само каза:

- Вероятно резервоарът е пробит.

- Видя ли дупка? - направи опит да се наведе Мишената, но се отказа.

- Сигурно не е голяма, но бензинът е изтекъл - отбеляза фотографът. - Вижте и следите по пътя - посочи с ръка асфалта.

- Ясно - изрече Донов. - Някой не е искал Вампора и компания да стигнат до града! - Погледна към колата си и прошепна: - Не плашете жените допълнително!

125

Радо и Траян не спряха да говорят чак до Плевен. Бяха сами в първа класа. Обсъждаха случаите, допълваха взаимно информацията, която имат.

- Знаеш ли, че моята и твоята наука си приличат? - направи неочакван извод Траян.

- Да - съгласи се Радо. - В историята има безброй убийства.

- Но в повечето случаи убийците са известни.

- И при нас е така, въпреки че остават и неразрешени случаи.

- Приличат си и по механизма на събиране и обработване на фактите...

- Доказателства, улики - поправи го Радо.

- Зависи от гледната точка - засмя се Траян. - Събираш фактите, анализираш ги, после строиш хипотеза...

- Но няма пострадали от научните хипотези... - отговори бързо полицаят. - А при нас... Ако хипотезата е погрешна, унищожаваш един човешки живот...

- За сметка на отървалия се убиец - съгласи се историкът. - Късче по късче информация...

- Ако едно късче не пасва на пъзела, няма как да се види цялата картина на престъплението.

Замълчаха.

- Да поспим ли? - прозина се открито Траян.

- Съгласен - отговори Радо. - Че утре имаме среща с мома Биляна..

Той стана и угаси осветлението в купето. Опънаха се на седалките и ритмичното потракване на влака ги унесе. Неочаквано Траян скочи.

- Какво става? - в просъница попита Радо.

- Забравих Ели - шепнешком отвърна Траян.

- Изгората ти?

- Нещата са по-сложни.

Траян излезе в коридора и набра номера на Валерия. Не му отговори. Погледна на дисплея часа - нямаше още полунощ. Отново позвъни, но момичето пак не му вдигна. Той влезе в купето и разтърси задрямалия полицаи: _

- Ставай!

- Защо? - надигна се Радо.

- Не мога да предупредя Валерия!

- За какво?

- Ами ако убиецът й изпрати бележка от мое име?

- Той няма за какво да й отмъщава.

- Но иска да отмъсти на баща й!

Мишената бе разказал по телефона на Радо за „престъплението“ на Мазачо.

- Ужас! - промърмори полицаят.

- Какво по-жестоко отмъщение, ако посегнеш на детето на врага си! - развика се Траян.

- Но Мишената е предупредил Мазачо за опасността - разсъни се напълно полицаят и отново светна.