Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 153

- Да - едновременно отговориха мъжете.

Биляна Гроздева излезе, а Радо перна придружителя си през ръката. В отговор Траян му смигна закачливо и прошепна:

- Само за Залмо иска да говорим.

- Не виждаш ли олтара? - също шепнешком отвърна Радо.

- Култ към бог Залмо...

- Тогава живеех сама в едно село Змейно... - започна още от вратата домакинята. Докато им слагаше чашите, захарта и наливаше кафето, продължи да говори: - Минавах трийсетте, в селото нямаше мъже... Мислех си, че ще остана стара мома... Една нощ се събуждам и виждам черен мъж, който рови из шкафа. Светнах веднага нощната лампа и изкрещях - Залмо приличаше на заклан човек! Много се уплаших! - Жената кръстоса ръцете си пред гърдите. - „Тихо, мила - вика ми той. - Помогни ми и ще те обичам цял живот!“ Станах аз да бягам, а той подире ми... Едва се влачеше... Жално ми стана и не избягах...

- Ако беше избягала - мина на „ти“ Траян, - щеше да изтървеш късмета си!

- Тази нощ никога няма да я забравя! - прошепна жената.

- Три куршума извадих от тялото на Залмо... Един в лявото му рамо, един в бедрото и един отзад...

- Какво се е случило с него?

- Разбойници ги нападнали... Него и майка му... Озлочестили и убили майка му...

- Как я убили? - попита Радо.

- Първо я изнасилили, а после я обесили на едно дърво... Докато се гаврили с майка му, той успял да развърже ръцете и краката си и хукнал да бяга... Тогава стреляли по него...

- Защо не се е обадил в полицията?

- Как да се обади? Ами ако той излезе виновен? - с тревога попита жената.

- Защо той да е виновен? - отговори й с въпрос полицаят.

- Селяните отпреди го нарочили за хулиган, никой нямало да му повярва каквото и да каже...

- Но разбойниците така са останали ненаказани - обади се Траян.

- „Нищо не мога да докажа“ - викаше ми той.

- Залмо познавал ли ги е? - попита Радо.

- Бандата била от селото - пет мъже и една жена. .

- И жена имало? - направи се на изненадан Траян.

- Щурата Стела я наричали... - изпусна се жената и млъкна.

- А останалите?

- Не ги помня вече... - смутолеви тя.

- Разказвай нататък! - обади се Радо. - Какво стана с вас двамата?

- Излекувах Залмо, продадох къщата и дойдохме тук - завърши набързо жената.

- Ами любовта ви? - жално се обади Траян.

- Вечна е нашата любов - усмихна се жената, загледана в любимия образ от снимката. - Ти си моята богиня-майка... Така ми викаше... А аз съм твоят син-любовник...

- Защо да ти е син?

- Е... - сконфузено промълви жената. - По-възрастна съм от него с петнайсет години...

- Това няма значение за любовта! - искрено изрече Траян.

- Знам.

- А имате ли сключен брак? - попита Радо.

- Бракът е за простите хора... Ние бяхме богове... - убедено изрече Биляна Гроздева.

- А децата ви? - зададе отново въпрос полицаят.

- Какви деца? - намръщи се жената. - Нямам аз деца!

128

Мишената отвори широко вратата на лабораторията:

- Нещо за мен?

- Влизай! - покани го Георги Тотев, експертът по балистика. - Куршумът от блатото е идентичен с...

- Това и вчера го каза - прекъсна го комисарят.

- Новата информация се отнася за модела оръжие - продължи Тотев. - Този куршум...