Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 152
Лора Лазар
Разгневеният баща не я чу.
Веднага се включи полицейската сирена, а малко след това полицаите задумкаха по външната врата. Мазачо хукна надолу.
Валерия скри бележката и се пъхна под завивките.
127
Излязоха от таксито смачкани и недоспали.
- Нямаме представителен вид - запали веднага цигара Траян.
- И къщата на Биляна Гроздева няма да влезе в каталога на амбициозен брокер - отбеляза Радо.
Постройката бе едноетажна, с неизмазани тухли и малък двор.
- Дали ще ни се довери мома Биляна? - подхили се историкът.
- Да се надяваме - прозя се Радо. - Нали сме купувачи на имота в Кралево.
- Само не споменавай за Прокълнатата къща и Прокълнатия гроб.
- Не искам катинар на устата й, а широко отворена порта! - засмя се полицаят.
Още преди да позвънят, вратата на къщата се отвори. На прага застана пълна, възрастна жена с прошарени коси, облечена в тъмен панталон и широка тениска. Вероятно никога не е била хубавица, но сега приличаше на разсъхнала каца, едва удържана в железните си обръчи.
- Кого търсите? - попита жената.
- Биляна Гроздева - отговори Радо.
- Аз съм.
- Разбрахме, че притежавате имот в село Кралево - обади се и Траян.
- Дадох го вече под наем...
- Ние искаме да го купим - каза Радо.
- Не искам да продавам! - махна с ръка жената. - А и за такава съборетина какво ще взема!
- Напоследък доста се качиха цените на имотите в Кралево - обади се Траян.
- Така ли? - заинтригува се жената. - Влезте де!
- Алчността ни помага! - прошепна Радо на ухото на Траян.
Влязоха в сравнително просторна стая, обзаведена с мебели от средата на миналия век. Седнаха на дивана и се заоглеждаха. Едната стена напомняше на олтар - огромна снимка на мъж в цял ръст, а около нея бяха закачени други, по-малки фотографии. На специална дървена полица бяха наредени евтини гипсови вази с изкуствени цветя, чиито ярки цветове отблъскваха погледа.
- Това е Залмо - проследи погледите им жената. - Моят мъж.
- Къде е той сега? - попита нетърпеливо Радо.
- Стана истински бог - сериозно отговори жената.
- Явно много сте го обичали - подхвърли Траян.
- Още го обичам. - Биляна Гроздева погледна към портрета. - Върна се ти при боговете, но защо ме остави сама, Залмо?
- Това е истинска любов - замечтано изрече Траян, хвана Радо за ръката и с гальовен глас го попита: - Дали и нашата любов ще бъде вечна?
В отговор полицаят изръмжа, но явно жената остана доволна. Погледна ги дяволито и каза:
- Разбирам... Искате да се скриете в Балкана.
- Да сме далеч от хорското неразбиране - спокойно произнесе Траян.
- Пазете се от хората там - предупреди ги жената. - Залмо такива работи ми говори за тях!
- Разкажи ни - прочувствено изрече Траян, погледна Радо и бързо пусна ръката му. - Как започна вашата любов?
- Ох! - неочаквано възкликна Биляна Гроздева. - Първия път така ме уплаши! Уплаши ме! - засмя се жената. - Ама как да реагираш, когато видиш посред нощ страшен мъж в стаята си!
- Много интересно!
- Ще започна отначало тогава... Искате ли кафе?
