Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 141
Лора Лазар
- Райски мираж - вметна Радо.
- Отначало явно не са му вярвали - продължи да разказва младежът. - Залмоксис изгражда свое подземно жилище, в което се затваря и прекарва три години, а траките го оплакват като мъртъв...
- Гробница? - попита младият полицай.
- Остави първо да чуем! - обърна се към него шефът му.
- След четири години Залмоксис излязъл жив и здрав от света на мъртвите. Тогава гетите повярвали в неговото учение и той станал техен бог. Но както самият Херодот твърди, Залмоксис е живял много преди Питагор...
- Обърках се - призна Мишената. - Каква е връзката между Дионис и Залмоксис?
- Двамата богове са изобразени заедно само на една каничка от съкровището в село Борово.
- Пируват ли?
- Не точно - замисли се Траян. - По-скоро изразява взаимната свързаност между тях в култовата практика на траките - за умиращия и възраждащ се бог.
- А яйцето? - попита Радо, който внимателно записваше основните моменти от разказа на Траян.
- Космическото яйце е сред най-древните представи на човека за света... Могилите на гетите имат яйцевидна форма...
- А в нашия случай? - прекъсна го Мишената.
- В този случай яйцето символизира свещения брак на Великата богиня-майка и нейния син... Хиерогамия се нарича.
- Кой пак се прави на бог? - изпъшка Мишената.
- Този, когото не са успели да убият преди трийсет години... - изрече Радо.
- Но никой от селото не прилича на Зарко Радев - замисли се Траян.
- Юнако, пусни търсачката! - нареди Мишената.
Докато Радо търсеше из базата данни, останалите двама мълчаха и пиеха кафето си.
- Не е криминално проявен... - отбеляза Радо.
- Търси го по данъчни декларации - предложи Траян.
- По-добре прерови психиатричния регистър - каза Мишената.
- Никъде го няма - поклати глава Радо.
- И между мъртвите ли? - надигна се комисарят.
- Сега го търся там... - без да откъсва поглед от монитора, изрече Радо. - Стоп! Открих го!
- Къде? - скочи пъргаво комисарят, заобиколи Траян и застана зад гърба на колегата си.
- Зарко Радев е починал миналата година през лятото - каза младият полицай.
- Ами ако е направил номера на Коко Хлопката? - обади се Траян.
119
Милко се събуди усмихнат. Не помнеше откога не беше му се случвало да посреща с радост деня.
Слънцето изскочи неочаквано откъм Орловица, приседна на отворения прозорец и го заслепи. Не му се ставаше, въпреки че вече закъсняваше с изкарването на стадото.
Откъм двора на леля Бенда се чу яростният лай на Велко. Друго куче му отговори с протяжен вой откъм улицата. Леля Бенда е в опасност, помисли си той и скочи.
Снощи старицата не му позволи да остане на пост пред прага й. Дори му се скара:
- Какво ще си помислят хората за мен?
- Защо? - Той смутено се дръпна назад.
- Млад мъж да нощува при мен!
- Не могат да си мислят...
- Всичко могат - махна ръка леля Бенда. - Върви си!
- Ако има опасност...
- Ще те извикам през прозореца!
Сега Милко се облече набързо и хукна към съседката си. Върху дворната врата на леля Бенда се бе изправило огромно чудовище с рога. Напъваше портата, за да влезе в двора. Милко се разкрещя: