Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 139
Лора Лазар
- Кой донесе закуската?
- Някаква санитарка...
- Млада, стара, хубава, грозна, дебела, слаба...
- Не я загледах... - притесни се униформеният. - Помолих я да постои тук, докато отскоча до тоалетната...
- Ще те уволня! - закани се Мишената. - Вън!
Радо отново влезе в стаята:
- Ще са тук до десет минути.
- Стой тук, докато разпитам персонала! - Комисарят излезе.
- Искам вода - прошепна Вампора.
- Изчакай малко! - нервно каза Радо. - И не пий от чая, отровен е!
- И тука ли ни намери бе? - изпъшка Балабана.
- Кой? - наведе се над леглото Радо.
- Убиецът - прошепнаха двамата.
- Знаете ли кой е?
- Да - каза Балабана.
- Не - отвърна Вампора.
- Ясно - поклати глава младият мъж.
Мишената се върна след няколко минути.
- Още не са зачислени за храна - обясни той на партньора си. - Кой знае, че сте тук?
- Цяло село - отговори вместо тях Радо. - Мисля, че е време да споделите тайната си с нас!
- Каква тайна? - едва прошепна Вампора.
- Тази, заради която ви убиват един по един - гневно каза Мишената. - Кой ще е пръв?
- Вампоре... - Балабана се обърна към приятеля си.
- Ти разказвай - отвърна кралевският кмет. - Аз нищо няма да си призная.
Максим Балабана започна бавно да разказва за събитията отпреди тридесет години.
118
- Мишена - обърна се дежурният полицай към комисаря.
- Казвай бързо, че ме тресе!
- От ареста се обадиха - продължи полицаят. - Траян Траянов иска да говори с теб спешно.
- Забравих го него! - плесна се по челото комисарят. - Да го водят веднага!
Радо отново просеше кафе от автомата пред полицията. Мишената се върна назад, видя върху машината две готови кафета и ги грабна.
- Спомни си, че можеш да носиш по две чаши в ръка! - каза той на колегата си и отново хлътна в сградата.
Траян влезе в кабинета, а след малко се появи Радо. Конвоят му отвори вратата, тъй като младият полицай носеше четири чаши кафе.
- Искам и аз - умолително изрече арестантът.
Радо му подаде едната чаша. Траян благодари и отпи.
- Казвай направо! - обърна се към него комисарят.
- Всичко започва преди трийсет години...
- Тайната на Прокълнатата къща вече я научихме - обади се Радо.
- Кой пръв си призна? - с интерес попита Траян.
- Не дръж на подробностите! - махна с ръка Мишената. -Ти какво имаш да ни кажеш!
- Много неща... - напери се Траян. - Но искам да бъдете търпеливи...
- Казвай направо, че да не те ударя зад врата! - изръмжа Донов.
- Знаеш ли кой е убиецът? - попита Радо.
- Знам - изкриви усмивка Траян. - Но ще започна от един подслушан разговор...
- Кой кого подслушва? - нетърпеливо попита Мишената.
- Аз подслушвах - поясни младежът. - Беше след смъртта на Димо Вълкобореца... В кръчмата се бяха събрали Велизар Вампора, Максим Балабана, Бончо Гладиатора и Щурата Стела.
- А ти къде беше? - прекъсна го комисарят.
- На съседната маса, а и те говореха високо... Чудеха се на странните неща, които стават из селото...
- Част от тях са номерата на Коко Хлопката - намеси се Радо.
- Да, той ми разказа за тях - за Пеещата круша, за Краля-Слънце, за дините...