Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 139

- Кой донесе закуската?

- Някаква санитарка...

- Млада, стара, хубава, грозна, дебела, слаба...

- Не я загледах... - притесни се униформеният. - Помолих я да постои тук, докато отскоча до тоалетната...

- Ще те уволня! - закани се Мишената. - Вън!

Радо отново влезе в стаята:

- Ще са тук до десет минути.

- Стой тук, докато разпитам персонала! - Комисарят излезе.

- Искам вода - прошепна Вампора.

- Изчакай малко! - нервно каза Радо. - И не пий от чая, отровен е!

- И тука ли ни намери бе? - изпъшка Балабана.

- Кой? - наведе се над леглото Радо.

- Убиецът - прошепнаха двамата.

- Знаете ли кой е?

- Да - каза Балабана.

- Не - отвърна Вампора.

- Ясно - поклати глава младият мъж.

Мишената се върна след няколко минути.

- Още не са зачислени за храна - обясни той на партньора си. - Кой знае, че сте тук?

- Цяло село - отговори вместо тях Радо. - Мисля, че е време да споделите тайната си с нас!

- Каква тайна? - едва прошепна Вампора.

- Тази, заради която ви убиват един по един - гневно каза Мишената. - Кой ще е пръв?

- Вампоре... - Балабана се обърна към приятеля си.

- Ти разказвай - отвърна кралевският кмет. - Аз нищо няма да си призная.

Максим Балабана започна бавно да разказва за събитията отпреди тридесет години.

118

- Мишена - обърна се дежурният полицай към комисаря.

- Казвай бързо, че ме тресе!

- От ареста се обадиха - продължи полицаят. - Траян Траянов иска да говори с теб спешно.

- Забравих го него! - плесна се по челото комисарят. - Да го водят веднага!

Радо отново просеше кафе от автомата пред полицията. Мишената се върна назад, видя върху машината две готови кафета и ги грабна.

- Спомни си, че можеш да носиш по две чаши в ръка! - каза той на колегата си и отново хлътна в сградата.

Траян влезе в кабинета, а след малко се появи Радо. Конвоят му отвори вратата, тъй като младият полицай носеше четири чаши кафе.

- Искам и аз - умолително изрече арестантът.

Радо му подаде едната чаша. Траян благодари и отпи.

- Казвай направо! - обърна се към него комисарят.

- Всичко започва преди трийсет години...

- Тайната на Прокълнатата къща вече я научихме - обади се Радо.

- Кой пръв си призна? - с интерес попита Траян.

- Не дръж на подробностите! - махна с ръка Мишената. -Ти какво имаш да ни кажеш!

- Много неща... - напери се Траян. - Но искам да бъдете търпеливи...

- Казвай направо, че да не те ударя зад врата! - изръмжа Донов.

- Знаеш ли кой е убиецът? - попита Радо.

- Знам - изкриви усмивка Траян. - Но ще започна от един подслушан разговор...

- Кой кого подслушва? - нетърпеливо попита Мишената.

- Аз подслушвах - поясни младежът. - Беше след смъртта на Димо Вълкобореца... В кръчмата се бяха събрали Велизар Вампора, Максим Балабана, Бончо Гладиатора и Щурата Стела.

- А ти къде беше? - прекъсна го комисарят.

- На съседната маса, а и те говореха високо... Чудеха се на странните неща, които стават из селото...

- Част от тях са номерата на Коко Хлопката - намеси се Радо.

- Да, той ми разказа за тях - за Пеещата круша, за Краля-Слънце, за дините...