Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 143

- Кой?

- Убиецът, кой - разсърди се Коко.

- Ако знаехме кой е...

- Ще откриете! - уверено изрече кралевчанинът. - Ще ме подмами и мен, ще направим засада и...

- В кой филм го гледа? - прекъсна го комисарят. - Ами ако успее да те загроби?

- Заслужавам си го - мрачно каза Коко, а после задъхано изрече: - Мишена, разбери - аз трябва да изкупя вината си!

- За какво?

- Ако не бях такъв идиот, приятелите ми още щяха да бъдат живи...

- Съмнявам се.

- Ако не бях се правил на умрял, нищо нямаше да се случи! - тропна по бюрото възрастният мъж.

- Не е вярно - обади се Радо.

- Нали всичко започна от моето „погребение“?

- Не - категорично каза Мишената. - Убиецът е имал списък с набелязаните жертви...

- Но започна да убива след моята „смърт“ - прекъсна го Коко.

- Теб просто те е зачеркнал от списъка... Тогава - натърти на последната дума комисарят.

- Не разбирам - обади се и Траян.

- Началото на отмъщението е поставено преди това...

- С открадването на ампулите от Стела - включи се и Радо.

- Конски допинг и кетамин...

- Значи убиецът първо е откраднал лекарствата, после е видял вълка - разсъждаваше на глас и Траян.

- Когато залавя вълка, започва своето отмъщение - категорично каза Донов.

- А то е поне няколко дни преди камбаната да бие за Коко - сети се Траян.

- Точно така - погледна го изненадано Мишената. - Но защо е използван вълкът?

- Не е случайно - бързо каза младежът. - Вълкът е с важно значение при гетите. В тракийски могили са намерени скелети на вълци и кучета. Откритите археологически находки при Сборяново свидетелстват за този факт.

- Считали са ги за свещени животни? - попита младият полицай.

- Не са тотемни животни, както при прабългарите - поясни Траян. - Вълците са приемани като медиатори между земния и отвъдния свят. Те са пряко свързани с ритуалите на обезсмъртяване при гетите. Принасяни са в жертва при погребалния ритуал - първо погребват мъртвия човек, а убитите животни поставят преди изграждането на могилния насип. Сред местното население край Исперих и досега е запазено названието „Даосдава“...

- Преведи го! - прекъсна го Мишената.

- От „даос“ - вълк и „дава“ - град.

- „Град на вълците“ - бързо реагира Радо.

- Да - кимна му одобрително Траян. - Даосдава е град, споменат през първи век от Клавдий Птолемей. Но археолозите са на мнение, че районът около Свещарската гробница е голям култов център на гетите още от второто хилядолетие преди Христа.

- Но защо точно вълкът?

- Защото вълкът е силно, умно и аристократично животно, което живее на глутница... Може би тракийските аристократи са се опитвали да подражават на неговия живот...

- Като разкъсват плячката си - поклати глава Мишената.

- Но я разделят поравно помежду си - каза Траян. - А когато вълкът умира, доброволно се оттегля от обществото...

- Подобно на Залмоксис? - попита Радо.

- Не забравяй, че той е възкръснал! - поправи го комисарят.

- Знае се, че етнонимът „даки“ означава „вълци“ или „подобни на вълци“.

- Техни потомци са румънците, нали? - попита Радо.