Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 140

- Давай това, което не знаем! - прекъсна го отново комисарят.

- Всеки от тях е получил странен предмет, който го е озадачил - продължи Траян. - На Димо е подхвърлена непрана вълна, на Щурата Стела - ябълки...

- Ябълките ги видяхме - каза Радо.

- Вампора е намерил пумпал в кметството, а на гроба на Коко Хлопката е имало шарена топка...

- Детски игри! - измърмори Мишената.

- Балабана се спъва в оранжеви конуси пред портата си - невъзмутимо продължи Траян. - Аз бях свидетел, че на Бончо Гладиатора на два пъти му подхвърляха големи, пластмасови зарчета...

- Зарчета? - заинтригува се Радо. - Истински, с квадратна форма?

Двамата полицаи се спогледаха.

- Да.

- Колко големи бяха? - попита отново младият полицай.

- Ето. - Траян извади едното зарче и го постави на бюрото.

- Големи са - поклати глава Мишената и погледна колегата си.

- Има и по-малки размери - отговори му той. - Но това е идея.

- Съгласен съм - отвърна комисарят и се обърна към Траян: - Давай нататък!

- Мазачо е открил на пода в кръчмата счупено огледало... А някой постоянно поставяше яйце на Прокълнатия гроб... Никой не обърна внимание на тези знаци... Може би Бончо Гладиатора се досещаше за тяхното значение...

- А то е? - прекъсна го нетърпеливо комисарят.

- Конусът, ябълката, вълната, зарчетата, огледалото, топката, пумпалът са играчките на малкия Дионис...

- Богът на виното - сети се пръв Радо.

- Аман от богове! - ядоса се Мишената, защото преди време имаха случай на сериен убиец, който се считаше за бога на Слънцето.

- Сравненията с етнографски материал свидетелстват, че това са предмети, използвани в магическата практика на орфическите мистерии... - продължи Траян. - Друг символ на Дионис е колелото, което е използвано за любовна магия...

- Свържи го с убийствата! - нареди комисарят, който не издържаше на простанни обяснения.

- Още не мога - продължи младежът. - Но танцуващите в кръг около малкия Дионис подпомагат повторното раждане на посветения в мистериите, неговото възкръсване в смъртта.

- Тук вече има връзка - замисли се Мишената. - Повторно възкръснал...

- Последното изречение в записките на Бончо Гладиатора е „Отмъщението на Залмоксис е страшно“ - спомни си Траян.

- Залмоксис? - попита Мишената.

- И Дионис, и Залмоксис са част от орфическата доктрина на траките... Много по-трудно е да се определи пряката връзка между тях.

- Разкажи за Залмоксис! - нареди комисарят и допълни: -Само най-важното!

- Според Херодот Залмоксис е бил роб на Питагор, от когото заимства идеята за безсмъртието на човека. Някои автори твърдят, че би роден върху меча кожа, откъдето идва и името му, защото „залмос“ на тракийски език означава кожа.

- Лудата мечка? - подхвърли Радо, но Мишената и Траян не реагираха.

- По-късно Залмоксис се освобождава от робство, забогатява, пътува из Египет, където дооформя своето учение и се връща при своите сънародници. Той става цар-жрец на гетите. На специални пиршества пред тракийската аристокрация развива своите възгледи... След смъртта си човек не умира, а само се преселва в друг свят, където живее вечно, обграден от блага...