Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 142
Лора Лазар
- Помощ! Помощ!
- Какво има, Милко? - обади се след малко възрастната жена.
- Пази се, лельо Бенда! - извика той. - Пази се! Чудовището ще влезе при теб!
- Какво си сънувал, не знам - обади се със спокоен глас старицата.
Отнякъде изскочи Царски и се разлая към чудовището. Отвътре отново му отговори Велко. След малко леля Бенда отвори дворната врата и онемя.
- Видя ли го? - попита отстрани овчарят.
- Видях го - промълви жената. - Чиба, Царски! - размаха тя ръце към кучето на Коко Хлопката.
Кучето не я послуша. Хвърляше се към портата, лаеше, правеше кръг и отново се хвърляше, но без да докосне странния обект.
- Не те ли е страх? - попита Милко леля Бенда.
- От него не ме е страх - посочи тя с ръка чудовището. - Ама от този, който го е сторил, ме е страх,
Милко се приближи и едва тогава видя, че върху портата бе закачен Краля. Рогата му бяха позагубили блясъка си, а кървава диря по калдъръма посочваше пътя, по който бе донесен мъртвият козел.
Овчарят се обърна кръгом и проследи кървавите дири. Свършваха при люляковия храст зад Прокълнатата къща.
- Не съм виновен! - изкрещя Милко, наведе се и покри с ръце главата си. - Не съм аз!
- Ела тук! - извика му старицата, но той не отговори. Тя се зачуди как да го върне и неочаквано изкрещя: - Помощ! Помощ!
Милко хукна към леля Бенда.
120
Отново го върнаха в кабинета на комисаря и му разказаха събитията от последната нощ.
- Убиецът е направил сериозна грешка - промълви Коко.
- Каква грешка? - попита Мишената.
- Нали цяло село видя, че ме арестувахте! - възкликна Коко. - Как ще подмами Вампора с бележка, написана от мен?
- Лесно - отвърна Траян. - Двама дърти клюкари ме ядосаха и им казах, че са те пуснали веднага.
- Убиецът е мислел, че си в селото - допълни Радо.
- А това означава, че е от селото - каза Мишената. - Кой друг знаеше тайната ви?
- Леля Бенда.
Мишената махна разочаровано с ръка. Коко Хлопката помълча малко и попита:
- Ще ни съдите ли сега?
- За какво?
- За убийството на Зарко Радев.
- Опит за убийство - поправи го комисарят. - Никой не е подал сигнал, няма пострадал...
- А най-важното е, че е минал срокът за давност - допълни младият полицай.
- Да убие Стела, Димо и Бончо! - възкликна Коко. - Та те дори не стреляха в онази нощ!
- То пък вие сте едни стрелци! - погледна го подигравателно Мишената.
- Е, как! - рязко смени настроението си Коко. - Кой застреля вълка, когато идваше към вас? - изпъчи гърди той.
- Откъде знаеш, че ти си го гръмнал?
- Не извадихте ли куршума? - изненада се Коко.
- Извадихме го.
- Имаше ли там надраскана буква?
- Имаше.
- Прилича на „X“, нали? - с нетърпение попита кралевчанинът. - С игла надрасквам „К“, ама като излети куршумът, увива се някак си и става „X“.
- Ясно - каза Мишената.
- Кое? - попита Коко.
- И аз не разбрах - обади се Траян.
- Коко Хлопката е застрелял вълка - отговори Радо.
- Може да получиш и награда от ловното дружество - допълни комисарят.
- Нищо не искам - промълви Коко, погледна последователно останалите и се спря на Мишената: - Използвай ме за примамка! Само мен не е пробвал да убие!