Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 142

- Помощ! Помощ!

- Какво има, Милко? - обади се след малко възрастната жена.

- Пази се, лельо Бенда! - извика той. - Пази се! Чудовището ще влезе при теб!

- Какво си сънувал, не знам - обади се със спокоен глас старицата.

Отнякъде изскочи Царски и се разлая към чудовището. Отвътре отново му отговори Велко. След малко леля Бенда отвори дворната врата и онемя.

- Видя ли го? - попита отстрани овчарят.

- Видях го - промълви жената. - Чиба, Царски! - размаха тя ръце към кучето на Коко Хлопката.

Кучето не я послуша. Хвърляше се към портата, лаеше, правеше кръг и отново се хвърляше, но без да докосне странния обект.

- Не те ли е страх? - попита Милко леля Бенда.

- От него не ме е страх - посочи тя с ръка чудовището. - Ама от този, който го е сторил, ме е страх,

Милко се приближи и едва тогава видя, че върху портата бе закачен Краля. Рогата му бяха позагубили блясъка си, а кървава диря по калдъръма посочваше пътя, по който бе донесен мъртвият козел.

Овчарят се обърна кръгом и проследи кървавите дири. Свършваха при люляковия храст зад Прокълнатата къща.

- Не съм виновен! - изкрещя Милко, наведе се и покри с ръце главата си. - Не съм аз!

- Ела тук! - извика му старицата, но той не отговори. Тя се зачуди как да го върне и неочаквано изкрещя: - Помощ! Помощ!

Милко хукна към леля Бенда.

120

Отново го върнаха в кабинета на комисаря и му разказаха събитията от последната нощ.

- Убиецът е направил сериозна грешка - промълви Коко.

- Каква грешка? - попита Мишената.

- Нали цяло село видя, че ме арестувахте! - възкликна Коко. - Как ще подмами Вампора с бележка, написана от мен?

- Лесно - отвърна Траян. - Двама дърти клюкари ме ядосаха и им казах, че са те пуснали веднага.

- Убиецът е мислел, че си в селото - допълни Радо.

- А това означава, че е от селото - каза Мишената. - Кой друг знаеше тайната ви?

- Леля Бенда.

Мишената махна разочаровано с ръка. Коко Хлопката помълча малко и попита:

- Ще ни съдите ли сега?

- За какво?

- За убийството на Зарко Радев.

- Опит за убийство - поправи го комисарят. - Никой не е подал сигнал, няма пострадал...

- А най-важното е, че е минал срокът за давност - допълни младият полицай.

- Да убие Стела, Димо и Бончо! - възкликна Коко. - Та те дори не стреляха в онази нощ!

- То пък вие сте едни стрелци! - погледна го подигравателно Мишената.

- Е, как! - рязко смени настроението си Коко. - Кой застреля вълка, когато идваше към вас? - изпъчи гърди той.

- Откъде знаеш, че ти си го гръмнал?

- Не извадихте ли куршума? - изненада се Коко.

- Извадихме го.

- Имаше ли там надраскана буква?

- Имаше.

- Прилича на „X“, нали? - с нетърпение попита кралевчанинът. - С игла надрасквам „К“, ама като излети куршумът, увива се някак си и става „X“.

- Ясно - каза Мишената.

- Кое? - попита Коко.

- И аз не разбрах - обади се Траян.

- Коко Хлопката е застрелял вълка - отговори Радо.

- Може да получиш и награда от ловното дружество - допълни комисарят.

- Нищо не искам - промълви Коко, погледна последователно останалите и се спря на Мишената: - Използвай ме за примамка! Само мен не е пробвал да убие!