Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 138

- Защо?

- Не вярвала, че съм мъртъв.

- Защо?

- Направих някои дивотии из селото, за да се сетят и останалите, ама... Само тя ме познаваше истински.

- После?

- Поговорихме... Тя сподели, че някой ни убива един по един...

- Но защо някой ще ви убива?

- Не знам - наведе поглед надолу разпитваният.

- Давай нататък!

- Казах й, че ако ме мислят за мъртъв, по-лесно ще разбера какво става из село... Разделихме се и след малко чух цвиленето на Дорко. Върнах се обратно, но... - Мъжът млъкна, като преглътна няколко пъти.

- Но Стела беше мъртва - помогна му Радо.

- А конят?

- Нямаше го... - тихо каза Коко. - Простих се със Стела...

- Ти ли сложи цветето на гърдите й?

- Аз - отново мъчително преглътна Коко.

- Какво мислиш, че е станало?

- Предполагам, че Дорко я е хвърлил... - каза възрастният мъж. - Но защо? Не беше буен кон...

- Бил е инжектиран с конски допинг - каза Мишената.

- Сега разбирам... Стела имаше... Инжектира с него Вихра, за да я вдигне на крака...

- Кой знаеше за допинга?

- Всички - повдигна рамене арестантът.

- Какво ли питам и аз! - плесна с ръце Мишената. - Ти ли върза коня за дървото?

- Аз. Открих го чак на разклона...

- А пушката на Стела? - сети се Радо.

- Подхвърлих я на пришълеца - призна Коко.

- Защо?

- Подозирах го.

- Знаеше ли, че е лежал за убийство? - попита Радо.

- Какво? - скочи Коко. - Арестувахте ли го вече?

- Нямаме основание - замислено изрече комисарят. - Ти ли открадна тетрадките на Бончо Гладиатора?

- Да.

- Кога?

- Минути след смъртта му - призна Коко.

- Ти ли го уби? - надвеси се над него Мишената.

- Беше вече мъртъв - промълви Коко и добави с болка: - Ако пет минути по-рано бях прескочил стобора...

- Какво?

- Щях да хвана убиеца.

- Видя ли кой е?

- Ако го бях видял... - поклати глава Коко, но не довърши.

- Къде са сега записките на Бончо Бончев? - попита Радо.

- Подхвърлих ги на Траян, внука на баба Бенда.

- Защо?

117

- Готов е всичко да ни каже освен най-важното! - каза Мишената, докато слизаха по стълбите на дирекцията.

- Ако не открием мотива за убийствата, няма как да хванем престъпника - продължи Радо.

- Как да му го обясня на Коко? - ядоса се комисарят. - Дали не прикрива някого?

- При тази ситуация е самоубийствено!

- Дано яките мъжаги са по-приказливи - изрече Донов, докато пресичаха улицата, за да влязат в местната болница.

Намериха бързо стаята, в която бяха настанени Балабана и Вампора по полицая, оставен пред вратата. Надзърнаха вътре, но двамата кралевци спяха. На шкафчетата им бе оставена сутрешната закуска - чай, масло и сирене с по две филийки хляб.

- Събуждайте се, балканджии! - извика гръмогласно Мишената.

- Ще ви нахранят с този порцион - засмя се Мишената. - А чаят сигурно е прегоряла захар. - Той надигна Лазар чашата към носа си и неочаквано млъкна.

- Какво? - учуди се Радо.

- Помириши и ти, юнако! - Комисарят поднесе чашата до носа на партньора си.

- Мирише на...

- Цианид - прекъсна го шефът му. - Викай експертите! Радо излезе, за да позвъни, а Мишената повика дежурния пред вратата полицай.