Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 138
Лора Лазар
- Защо?
- Не вярвала, че съм мъртъв.
- Защо?
- Направих някои дивотии из селото, за да се сетят и останалите, ама... Само тя ме познаваше истински.
- После?
- Поговорихме... Тя сподели, че някой ни убива един по един...
- Но защо някой ще ви убива?
- Не знам - наведе поглед надолу разпитваният.
- Давай нататък!
- Казах й, че ако ме мислят за мъртъв, по-лесно ще разбера какво става из село... Разделихме се и след малко чух цвиленето на Дорко. Върнах се обратно, но... - Мъжът млъкна, като преглътна няколко пъти.
- Но Стела беше мъртва - помогна му Радо.
- А конят?
- Нямаше го... - тихо каза Коко. - Простих се със Стела...
- Ти ли сложи цветето на гърдите й?
- Аз - отново мъчително преглътна Коко.
- Какво мислиш, че е станало?
- Предполагам, че Дорко я е хвърлил... - каза възрастният мъж. - Но защо? Не беше буен кон...
- Бил е инжектиран с конски допинг - каза Мишената.
- Сега разбирам... Стела имаше... Инжектира с него Вихра, за да я вдигне на крака...
- Кой знаеше за допинга?
- Всички - повдигна рамене арестантът.
- Какво ли питам и аз! - плесна с ръце Мишената. - Ти ли върза коня за дървото?
- Аз. Открих го чак на разклона...
- А пушката на Стела? - сети се Радо.
- Подхвърлих я на пришълеца - призна Коко.
- Защо?
- Подозирах го.
- Знаеше ли, че е лежал за убийство? - попита Радо.
- Какво? - скочи Коко. - Арестувахте ли го вече?
- Нямаме основание - замислено изрече комисарят. - Ти ли открадна тетрадките на Бончо Гладиатора?
- Да.
- Кога?
- Минути след смъртта му - призна Коко.
- Ти ли го уби? - надвеси се над него Мишената.
- Беше вече мъртъв - промълви Коко и добави с болка: - Ако пет минути по-рано бях прескочил стобора...
- Какво?
- Щях да хвана убиеца.
- Видя ли кой е?
- Ако го бях видял... - поклати глава Коко, но не довърши.
- Къде са сега записките на Бончо Бончев? - попита Радо.
- Подхвърлих ги на Траян, внука на баба Бенда.
- Защо?
117
- Готов е всичко да ни каже освен най-важното! - каза Мишената, докато слизаха по стълбите на дирекцията.
- Ако не открием мотива за убийствата, няма как да хванем престъпника - продължи Радо.
- Как да му го обясня на Коко? - ядоса се комисарят. - Дали не прикрива някого?
- При тази ситуация е самоубийствено!
- Дано яките мъжаги са по-приказливи - изрече Донов, докато пресичаха улицата, за да влязат в местната болница.
Намериха бързо стаята, в която бяха настанени Балабана и Вампора по полицая, оставен пред вратата. Надзърнаха вътре, но двамата кралевци спяха. На шкафчетата им бе оставена сутрешната закуска - чай, масло и сирене с по две филийки хляб.
- Събуждайте се, балканджии! - извика гръмогласно Мишената.
- Ще ви нахранят с този порцион - засмя се Мишената. - А чаят сигурно е прегоряла захар. - Той надигна Лазар чашата към носа си и неочаквано млъкна.
- Какво? - учуди се Радо.
- Помириши и ти, юнако! - Комисарят поднесе чашата до носа на партньора си.
- Мирише на...
- Цианид - прекъсна го шефът му. - Викай експертите! Радо излезе, за да позвъни, а Мишената повика дежурния пред вратата полицай.