Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 137
Лора Лазар
- Стана ли ти интересно?
- Давай, шефе!
- Вампора е прострелян в лявото ухо.
- От неизвестен извършител - изрече Радо и изплю водата, която нахлу в устата му.
- Не знам дали е неизвестен. А горският и младежът стопирали с пушки на пътя посред нощ. А в краката им лежи раненият кмет. Представяш ли си как е изглеждала ситуацията на колегите? - Мишената се разсмя.
Радо го последва, но трябваше да излезе иззподдуша, защото щеше да се задави със сапунена вода. Шефът му се отдалечи от душ кабината.
- Само толкова? - развика се Радо.
- Чакам те горе!
Младият полицай се изплакна набързо, облече се, взе четири кафета от автомата пред дирекцията и на бегом се качи в кабинета.
- Откъде започваме? - задъхано попита той.
- От кого, искаш да кажеш - изрече комисарят и се пресегна към първата чаша с кафе. - Глътна го набързо и продължи: -Да събудим Коко Хлопката, а?
- Не е ли по-добре да отидем в болницата?
- Среднощните герои нека да поспят! - Мишената се обади да доведат Коко Хлопката. - Трябва да ми отговори на три въпроса...
- Само на три?
- Нали каза, че отнякъде трябва да започнем!
- Слушам те.
- Първи въпрос... - Комисарят пое втората чашка.
- Давай де!
- Не - отказа се Донов. - Няма да ти е интересен разпитът после.
Няколко минути мълчаха, докато доведат арестувания. Коко седна на стола, който му посочиха. Мишената атакува директно:
- Тази нощ са стреляли по Вампора.
- Жив ли е? - попита Коко и се сгъна на две на стола.
- Да - отговори Радо. - Знаеш ли кой е стрелял?
Коко Хлопката само повдигна рамене.
- И сега ли няма да говориш? - попита Мишената.
- Питайте - тихо каза Коко. - Ако знам, ще ви отговоря.
- Ти ли хвана вълка в пещерата?
- Не - бързо отговори той. - Мислех, че Димо го е заловил...
- Защо?
- За да ни го върне... Заради прякора, който му измислих.
- Сигурен ли си, че той е хванал вълка?
- Видях го да излиза от Лудата мечка...
- Кога?
- Един ден преди смъртта му...
- После?
- Проследих го донякъде и се върнах назад, за да разбера какво правеше в пещерата...
- И намери вълка - сети се Мишената.
- Да. Звярът спеше и това ме изненада... Дори изпуших една цигара, обикалях из пещерата, но не се събуди...
- Защо не го застреля?
- Беше привързан за халка... Като домашно куче...
- Какво си помисли?
- Дали да не го пусна и да разваля играта на Димо... Ако го бях пуснал... - ядно изрече Коко.
- Димо щеше да е жив - довърши мисълта му Мишената.
- Да.
- Той няма да отрови кучето си заради вълка - обади се Радо.
- Прав си - замисли се и Коко. - Снежка можеше да пребори дори вълк.
- Ами ако това е причината за отравянето на кучето? - сети се младият полицай. - Снежка е надушила вълка в пещерата, а това застрашава плановете на убиеца.
- Вероятно си прав - призна Мишената. - Не ти ли се стори странно, че вълкът спи? - попита той Коко.
- Помислих, че Димо го е упоил.
- С какво?
- Стела каза, че са й откраднали ампули...
- Кога ти го каза Стела?
- Минути преди да умре - изрече с усилие Коко.
- Разказвай! - нареди Мишената.
_ След смъртта на Димо исках на някого да кажа, че съм жив... Пробвах при Бончо, не стана, по-късно - при Вампора... В онази нощ исках да кажа на Стела, че съм жив... Нямаше я у тях, нямаше го и Дорко... Обиколих насам-натам и я намерих да разкопава гроба ми...