Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 136

- Утре.

- Сега ще се обадя - каза докторът и отново започна да трепери.

115

Двигателят изпърпори и нивата спря. Балабана отново опита да запали, но не успя.

- Дотук бяхме! - измърмори той.

- Защо? - попита Траян, който седеше също на предната седалка.

- Няма бензин.

- Какво ще правим сега? - обърна се Траян назад, но Вампора бе в унес.

- До разклона има петдесетина метра - каза горският. - Ще спрем някоя кола.

- Няма кой да спре на трима мъже - поклати глава младежът. - Ако бяхме взели медицинската сестра...

- Като видят пушките, ще спрат - категорично отсече горският. - А тази жена е забранена територия за теб!

- Така си мислиш - нехайно отвърна Траян.

- И докторът ще те подгони с пушката!

- Ако му стиска! - засмя се Траян. - Видя ли го как трепери?

- Но не от страх, Софиянецо.

Събудиха Вампора и го подкрепяха, за да може да върви. На главния път оставиха ранения да легне на банкета, а те размахаха пушки срещу слизащите по баира тирове. Шофьорите им отговаряха с продължителни клаксони, заобикаляха ги, но никой не спря. Не мина нито една лека кола.

Траян нервно пушеше. От време на време поглеждаше Вампора, който спеше. Младежът дори си свали якето и покри ранения.

- Дано докторът да се е обадил в полицията - сети се Траян.

- Защо ни е полиция? - изсумтя горският.

- Полицаите бързо ще повикат линейка.

Позна.

След четиридесет минути двамата бяха заслепени от дългите светлини на автомобили, който идваха право срещу тях. Балабана и Траян закриха с ръце очите си. Когато се включиха късите светлини, те успяха да различат две патрулни коли, които рязко спряха пред тях. Полицаите излязоха от автомобилите и извикаха:

- Горе ръцете! Хвърлете оръжието!

Балабана и Траян изпълниха нарежданията. Полицаите ги обискираха и им сложиха белезници. Един от полицаите сръга Балабана, който изпъшка:

- Ребрата ми...

- Не съм те докоснал - развика се полицаят.

- Умирам от болка... - приви се горският на две.

Двама полицаи го пъхнаха в първата патрулка.

- Защо ни арестувате? - ядоса се Траян.

- Не знаете ли? - ехидно се засмя един от полицаите. - Опит за въоръжен грабеж на пътя.

- Искахме да идем на стоп до града... - опита се да обясни младежът.

- Това го кажи на адвоката си!

- Кметът на Кралево е прострелян - посочи с глава Траян към лежащия на банкета мъж.

- Ще прибавим и опит за убийство на длъжностно лице.

116

- Юнако, идвай веднага! - провикна се от вратата на фитнес залата Мишената.

- Идвам след половин час - отговори Радо и погледна към стенния часовник. Наближаваше шест сутринта. Той спокойно продължи да брои от лежанката: - Двайсет и седем, двайсет и осем...

- Веднага! - изкрещя шефът му.

Радо остави щангата и се надигна. Влезе в съблекалнята, взе кърпата и се пъхна под душа. Мишената го следваше.

- Остави ме сам! - ядоса се младият мъж, като трясна вратата на душ кабината.

- Ще говоря по-високо, за да ме чуваш - направи си оглушки комисарят. - Балабана и Вампора са в болница под стража, а Траян е в нашия кафез.

- Защо? - Радо отми част от пяната по лицето си.