Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 135

- Чакам да ми се обадят - отговори Траян, защото не искаше да плаши баба си. - Бабче, а да знаеш коя е Биляна Гроздева?

- Никога не е живяла в Кралево.

- Но Прокълнатата къща е нейна.

- Не е възможно! - поклати глава старицата. - Няма наследници този имот!

- Има - обади се Милко.

- Няма - обърна се тя към него. - Тази жена те е измамила!

- Не казвай на никого, а? - примоли се Милко.

- Защо? - изненада се Траян.

- Хубаво място е Кралево - въздъхна овчарят. - Не искам да се махам.

- Никой не те гони - успокои го баба Бенда.

В този момент Балабана звънна на Траян.

114

Още щом излязоха от боровата гора, Балабана звънна на доктора. Отговориха му едва на деветия сигнал:

- Да - чу той нежния глас на Емилия.

- Докторът къде е?

- Спи. Случило ли се е нещо?

- Докторът да става! Вампора е ранен... Да приготви линейката...

- Сега...

Балабана едва влачеше приятеля си след изчезването на Траян. Емилия ги чакаше пред отворената врата на медицинския пункт. Бе по прозирен халат. Тя помогна на Балабана да вкарат ранения вътре.

- Къде е докторът?

- Сега ще дойде... - спокойно отговори медицинската сестра.

- Викай го по-бързо! - нетърпеливо каза горският, защото Вампора изпъшка.

- Ще дойде всеки момент.

Тя внимателно свали превръзката от главата на ранения и я хвърли в кошчето. Проми раната и каза:

- Докторът няма да помогне много.

- Защо? - уплаши се Балабана.

- Ще умирам ли? - обади се и Вампора.

- Не - усмихна се Емилия. - Но ще трябва хирург да види раната.

В лечебницата влезе доктор Дарев. Потръпна с рамене, преди да се приближи до Вампора.

- Студено ли ти е? - изненада се горският.

- Тресе ме - отвърна фелдшерът, докато преглеждаше главата на кмета. - Ту ми е студено, ту - горещо... Някакъв летен вирус съм пипнал...

- Затова ли си с дълъг ръкав? - попита го горският.

- Ако не ме е срам, и одеяло ще наметна отгоре си.

- Как е, докторе? - попита припряно Вампора.

- Ще те шият колегите - отговори Дарев. - Сега ще ти бия инжекция, за да спра кървенето и отиваш в града.

- Няма ли ти да го закараш? - обади се Емилия.

- Не мога - поклати глава докторът. - Ръцете ми треперят... Не смея да рискувам...

- Ще се обадя да изпратят друга линейка - каза медицинската сестра.

- Няма как да стане! - надигна се поуспокоен Вампора. - Докато дойде линейка, ще съмне...

- Прав си - подкрепи го и Балабана.

- Ще отидем с нивата - реши раненият и подаде ключовете на приятеля си.

- Какво е станало с теб? - попита доктор Дарев.

- Един циганин стреля по мен - излъга Вампора. - На Темното езеро хвърляше гранати, за да избие рибата.

- Не е ли блато? - обади се Емилия.

- Някой го излъгал, че има балканска пъстърва - направи опит да се усмихне кметът.

- Явно не сте го хванали - поклати глава медицинската сестра.

- Балабана стреля, но не го улучи.

- Трябва да се обадя в полицията - категорично каза докторът.

- Защо? - наежи се Балабана.

- Задължени сме да докладваме при огнестрелна рана.

- Недей, докторе, моля те! - шепнешком каза кметът.

- Няма друг начин - спокойно му обясни Дарев. - Ти трябва да влезеш в болница. Колегите веднага ще разберат.