Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 134

В момента, който отвори дворната врата, един мъжки силует се изправи пред прага.

- Не стреляй! - тихо каза мъжът. - Аз съм Милко.

- И да искам, няма с какво да стрелям - усмихна се Траян. - Какво правиш посред нощ у нас?

- Пазя леля Бенда... - прошепна той. - Видях ви, че отивате някъде, а тя остана сама...

- Трогнат съм - искрено отговори младежът. - Изчакай малко!

Траян влезе вътре и се преоблече. Извади шишето с ракия и две чаши.

- Да седнем под лозницата - предложи той.

Милко мълчаливо се съгласи. Наляха и отпиха.

- Добра жена е леля Бенда... - тихо каза Милко. - Втората жена, която ми е помогнала в тоз скапан живот...

- Коя беше първата? - попита Траян, но беше разсеян. Очакваше всеки момент Балабана да му се обади.

- Казва се Биляна Гроздева... - започна овчарят.

- Млада и хубава - засмя се младият мъж.

- Не, не си мисли такива работи... - размаха ръце Милко. -Тя е поне десетина години по-възрастна от мен... Това е жената, дето ми даде къщата под наем.

Едва сега Траян застана нащрек. Кой бе наследил Прокълнатата къща?

- Разкажи ми - почти умолително изрече той.

- Излизам аз от затвора...

- Кой затвор?

- Врачанският - каза Милко, изненадан, че събедникът му не знае. - А тя ме чака пред вратите...

- Пред самите врати?

- Не точно, ама така се казва... Носеше кошница с ягоди... Сигурно продаваше на надзирателите...

- И после?

- Приближи се към мен и пита: „За какво лежа?“ Честно си признавам, че съм лежал за убийство и очаквам да побегне. А тя се засмя и пак ме пита: „Имаш ли къде да отидеш?“ Нищо не й отговорих, но тя разбра... Апартаментът, дето бях живял с оная, го взеха роднините й. Не ми се водеха нови дела, оставих им го ей така! Дано те са по-щастливи в него! Аз не бях...

- А после? - нетърпеливо го прекъсна Траян.

- „Аз - вика, - съм Биляна Гроздева. Имам един запустял имот в Балкана... Нищо особено не е, но няма кой да го гледа... Искаш ли го?“ Отвърнах й, че нямам толкова пари да купувам имот... А тя казва: „Не го продавам, под наем искаш ли го?“ Какво да й отговоря освен да се съглася... Нито имах къде да отида, нито при кого... А тя ми вика, че Кралево е хубаво място, ама хората не са читави... Да се пазя от тях...

- Не е била права за кралевци.

- Още не знам... - огледа се страхливо Милко. - Но явно няма добри спомени от селото... Сигурно са я изгонили оттук.

- Защо точно теб избра? - озадачено попита Траян.

- Късмет - доволно изрече Милко. - Само мен пуснаха този ден.

На прага се появи баба Бенда. В ръцете си носеше чиния със салата. Тросна я на масата пред тях и остави две вилици.

- Не спиш ли, бабче? - стана от мястото си Траян.

- Как да спя? - сърдито му отвърна тя. - Да беше ми се обадил!

- Мислех, че спиш - оправда се внукът й. - Не исках да те будя.

- Ех, чедо... - въздъхна жената. - Добре, че те чух да ровиш из багажа си.

- Ами ако бях крадец? - засмя се Траян.

- Нали Милко пази отвън? Как ще влезе крадец! -сопна се баба му.

- Не знаех, че си ме чула - шепнешком каза Милко.

- Къде са Вампора и Балабана? - обърна се Бенда към внука си.