Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 133

- Защо тогава ме повикахте? - раздразни се младежът.

- За да има свидетел, ако ние не оцелеем - мрачно каза Вампора. - Обещай, че ще стоиш на място!

- Обещавам.

Вампора и Балабана се разделиха и тръгнаха по посока на Темното езеро. Траян ги следваше, но на значително разстояние.

Неочаквано се чу силен гърмеж откъм езерото. Вампора не издържа и ускори крачка. Съзря един мъж, нагазил до колене в езерото.

- Стой! - изрева от храстите кметът. - Ще стрелям!

Мъжът рязко се обърна, тръгна към брега, но кракът му се заплете в корена на блатно растение. Той вдигна ръце и извика:

- Бате, не стреляй! Признавам си!

Циганин, помисли си Вампора, забрави предпазливостта и излезе бесен от храстите. Развика се:

- Какво правиш тук?

- Разхождам се - изрече циганинът.

- Не знаеш ли, че кралевската мера е забранена зона?

- Не знаех, бате...

- Горе ръцете! - Вампора насочи пушката към мъжа.

- Недей, бате! - примоли се той. - Пет човека ме чакат гладни... Малко пъстърва исках да хвана...

- Каква пъстърва в блатото бе, бунак! - разяри се кметът.

- Балканска пъстърва.

- Бомба ли гърмя?

- Лимонка, бате... Сама изплува рибата... Само събираш със серкмето...

- Арестуван си! - извика Вампора и пристъпи към водата.

- Недей, бате! - примоли се циганинът. Погледна към храстите вляво и посочи натам. - И онзи ли е с теб?

Вампора извъртя глава в същата посока, когато куршумът го улучи. Той се олюля и падна във водата. Циганинът се отскубна от блатния капан и хукна. Балабана излезе отдясно и стреля два пъти по бягащия мъж, но не успя да го улучи. Траян се спусна към Вампора и започна да го тегли далеч от водата.

Всичко стана за не повече от трийсет секунди.

Вампора бе в безсъзнание. На светлината на фенера Балабана видя, че изстрелът е пробил ушната мида на приятеля му. Траян разкъса тениската си и направи импровизирана превръзка. Започна да набира сто и дванадесет, но в Орташкото дере нямаше обхват. Балабана потупа с ръка бледото лице на ранения.

- Вампоре, жив си! - развика се горският. - Ела на себе си!

- Няма как да стане! - прошепна кметът. - Улучи ме мръсникът!

Щом чуваш, нищо ти няма!

- Главата ми я няма - направи опит да вдигне глава Вампора, но отново я отпусна на земята.

- Трябва да се стегнеш! - обади се Траян. - Не може да те носим до селото

- Аз умирам... - предаде се кметът. - Намерете циганина и го убийте!

- Циганинът ти спаси живота - каза Траян.

- Няма как да стане! - с усилие изрече Вампора.

- Ако ти не беше извъртял глава, куршумът щеше да пръсне мозъка ти! - поясни Балабана.

- Трябва вървим! - обърна се Траян към Балабана.

- Да не го изпуснем и него! - съгласи се горският.

Двамата здрави мъже подхванаха Вампора и го изправиха.

Сложиха ръцете му на раменете си, прихванаха го през кръста и го завлачиха към Кралево.

113

Траян заряза Балабана и Вампора, преди да излязат на улицата пред лечебницата, без да им даде обяснение. Нито можеше да погледне Емилия, нито в присъствието на нейния съпруг да й обясни защо не е отишъл на срещата им. А и трябваше да се преоблече.