Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 132

- А и докато дойдат, ще съмне... - сети се кметът. - Ами ако не отида?

- Друг път ще те подмами.

- Поне да бях се простил с Юлия - тъжно каза Вампора.

- Не викай дявола! - скара му се Балабана и допълни: - Ех, ако и Коко беше тук...От две страни можехме да нападнем...

- Да вземем Софиянеца - предложи кметът. - Оправен е, храбър...

- Да не рискуваме и неговия живот! - възпротиви се горският. - Дори оръжие няма момчето.

- Той само да наблюдава - предложи приятелят му. - Поне свидетел да има, ако нещо се случи...

- Аз ще стоя в засада - добави горският. - Ще държа на мушката всеки храст.

- Измислих го! - каза Вампора. - Убиецът ще ме чака откъм селото... Нали така?

- Да.

- А ние ще минем през Бълхарника

- И ще му излезем в гръб - сети се горският.

- По този начин няма да стоя дълго на прицел.

- Ами ако не стреля? Ако е приготвил друг капан? - сети се горският.

- За да ме удави в езерото, трябва да е по-едър от мен.

- А ако те удари с някой клон? Ще те зашемети и...

- Как ще ме пренесе до водата? А и нали вие ще бъдете там?

Балабана се обади на жена си и тръгнаха да вземат Софиянеца. На леля Бенда разказаха всичко. Поне да знае, ако не се върнат. Но тя не беше съгласна да идва Траян с тях. Въпреки това възрастните мъже го събудиха.

- Колко е часът? - попита той.

- Наближава полунощ.

- Какво? - неочаквано бързо скочи младежът и започна трескаво да се облича. - Закъснях! Закъснях!

- Среща ли имаш? - попита Вампора.

- Аха.

- Че нали Мазачо те е гонил с пушката!

- Не се навирай там, където не те искат! - посъветва го и Балабана.

- Вие какво правите тук? - едва сега се сети да попита Траян. После се дръпна назад и размаха ръце пред себе си: - Не, не, не! Повече дупки няма да копая!

- Не става въпрос за това - тихо каза Вампора и излезе, последван от Балабана.

112

Траян ги настигна на бегом едва в края на селото. Носеше кама, която баба Бенда изрови от един скрин. Шепнешком му обясниха плана и продължиха да вървят един зад друг. Младежът бе заставен да върви зад Вампора и пред Балабана.

Когато навлязоха в Орташкото дере откъм северния край, нощта отдавна бе полегнала там. От време на време се чуваше крясък на сова и тихото жужене на комарите около Темното езеро. Луната се кокореше отвисоко, водата на езерото грееше с мека светлина, но пространството наоколо бе черно и пусто. Дори жабите не се чуваха.

Кметът прошепна:

- Аз съм пръв. Балабане, ти мини на десет метра от мен...

- Вдясно или вляво? - поиска уточнение горският.

- Вдясно, за да си по-близо до Кривото - отвърна Вампора.

- Може стрелец да е залегнал зад дънера...

- А аз? - шепнешком попита Траян.

- Ти минаваш пълзешком десетина метра и се прикриваш зад някой ствол... - нареди кметът, размисли и каза: - По-добре остани тук!

- Не си познал! - отговори бързо Траян. - Ще се прикрия зад някое дърво, но близо до езерото... Трябва да виждам какво става!

- Обещай, че няма да излизаш от прикритието си, докато не те извикам!

- Ще действам според обстоятелствата - напери се младежът.

- Синко - обърна се към него и Балабана, - не искаме твоят живот да тежи на съвестта ни.