Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 131

Когато приближихме Прокълнатия гроб, чухме първо звън от лопата. Вампора ни даде знак да заобиколим покрай храстите, преди да излезем до гроба. Скрихме се в лещака и надзърнахме оттам.

Зарко Радев не се виждаше. Само един фенер бе закачен за дървения кръст на гроба. После откъм дъното на гроба се чу пискливият глас на чудовището:

- Ще ми отказваш! Ще бягаш от мен! Коя си ти ма, курво?

Приближихме се тихомълком. Трудно ми е да пиша за това, което видяхме... И след трийсет години ми е трудно...

Зарко бе отворил ковчега на майка си. Дереше дрехите й и крещеше:

- Ей сега ще те оправя! И мъртва ще си моя!

Започна да разкопчава дюкяна си. И тогава...

Не мога точно да пресъздам събитието, въпреки че толкова години мислих... Значи някак изведнъж стана... Никой нищо не каза, никой не даде знак на другите. Стреляха едновременно - Коко Хлопката, Велизар Вампора и Максим Балабана. Със сигурност видях, че Димо Вълкобореца стреля във въздуха.

Стела дори не насочи пушката към гроба. Тя се дръпна настрани и започна да повръща. А аз... по жива цел не мога да стрелям... Не мога и това си е! Само стоях и треперех. Чудовището падна и тогава започнахме да набутваме пръстта в дупката. С крака и ръце действахме! Дори не  се сетихме че може да използваме лопатата на урода. Затрупахме я и нея. Толкова гняв имаше в нас!

Всички заривахме гроба и затова всички сме съучастници в престъплението. Нямам оправдание нито за себе си, нито за някого другиго.

Знам, че Зарко Радев заслужаваше съдбата си. Но сега възмездието идва и за нас! Отмъщението на Залмоксис е страшно...

Траян остави листа и се изпъна върху леглото. Трябваше му време, за да премисли написаното. Затвори очи.

Отвън чу гласа на Милко, който разказваше на баба Бенда за магиите, които е видял. На Траян нещо му се стори интересно, но не успя да го формулира, защото потъна в съня.

111

Вампора тръгна с бавни стъпки към къщата, когато камъкът го улучи. Обърна се рязко, но нямаше никого зад него. Върна се назад и отвори дворната порта. Улицата беше пуста. Сложи резето и едва тогава взе камъка. Бе увит в хартия. Той разгъна листа и прочете написаното върху него.

- Няма как да стане! - промърмори той.

Грабна пушката си и дори не се сети да се обади на жена си. Едва по пътя към Балабана се осъзна, но не му се връщаше назад. Горският още не си беше легнал. Вампора му подаде бележката, а Балабана я прочете на глас:

- Ще те чакам при Темното езеро. Не викай Балабана, защото му нямам доверие. Коко. Негов ли е почеркът?

- Наподобява.

- Кой не е видял, че Коко е арестуван? - изненадано попита приятелят му.

- Това е капан, не разбираш ли? - повиши леко тон кметът.

- Тази нощ аз ще бъде целта на убиеца.

- Да се обадим в полицията - предложи Балабана.

- Ами ако никой не дойде на езерото? Какво ще обясня на полицаите?

- Прав си. Ако им кажеш, че искат да те убият, ще те питат защо...