Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 130

- Не, по работа бях.

- Коко - сериозно каза комисарят, - някой избива приятелите ти. Утре може да е твоят ред!

- Нищо не знам.

- Кажи ми мотивът, само това! - настоятелно изрече Донов.

- Аз не съм убиец на приятелите си - твърдо каза Коко Хлопката.

- Но имаш подозрения кой ги убива, нали?

- Откъде да знам! - нервно отвърна арестантът.

Мишената нищо не каза, отвори вратата на кабинета си и каза на дежурния полицай:

- Отведете го!

- Незаконен арест! - извика Коко. - Ще се оплача!

- Оплачи се на оная ми работа! - изкрещя Мишената и на висок глас изруга.

Коко излезе, а комисарят демонстративно трясна вратата зад гърба му. После се обърна към Радо:

- Как ти се видя?

- По най-важния пункт мисля, че не лъже - спокойно отговори младият полицай.

- Не е той убиецът, нали?

- Така ми се струва, но...

- Какво? - нетърпеливо попита Мишената.

- Цитирам: „Не съм убиец на приятелите си."

- Не разбирам.

- Трябваше просто да каже: „Не съм убиец.“

- Да не намекваш, че е убил някого?

- Може и да греша... - замисли се Радо, а после с увереност произнесе: - Но със сигурност знае кой е нашият човек.

- Защо тогава не ни казва?

- Не знам.

- Те да не си въобразяват, че сами ще открият убиеца? - и Мишената посочи към планината.

- Въоръжени са.

- Това не им помогна досега - изръмжа комисарят.

- Какво ще правим с Криндов?

- Утре може да е по-сговорчив.

- Оставяме го в ареста, така ли? - изненада се Радо.

- Че ние още не сме го разпитали! - повиши тон комисарят.

- А и за него там е най-безопасно.

- Мислиш ли наистина, че той може да бъде следващият?

- Досега Коко беше в безопасност.

- Но сега убиецът знае, че е жив.

- Все някой от тях ще проговори! - убедено каза Мишената.

- Дано да не е последният, останал жив!

110

Най-сетне намери скривалището на Бончо Гладиатора. Траян разлепи внимателно двата листа от последната тетрадка и извади написаното. На кариран лист старият учител бе изложил събитията, свързани с Прокълнатата къща. На Траян му се стори, че самият Бончо Гладиатора разказва за онази нощ:

- Щом четете тези редове, значи вече не съм между живите. Но трябваше да споделя за случилото се преди трийсет години... Винаги съм описвал съвестно миналото на село Кралево... Доколкото силите ми позволяваха... Няма и сега да излъжа.

Когато леля Бенда ни съобщи за гнусното дело на Зарко Радев, ние решихме да въздадем историческа справедливост. Още не знаехме какво ще правим, когато открием насилника, само си повтаряхме:

- На този свят няма място за урод като него!

Първата нощ нахлухме в къщата, но Зарко бе изчезнал. До сутринта останаха да го чакат Коко Хлопката и Велизар Вампора, но оня не се върна. Не дойде и на погребението на майка си.

На втората нощ отново направихме пусия около къщата. Чакахме до полунощ и тогава, мисля, че Коко каза:

- Да вървим на гробището!

- Какво ще правим там? - изрепчи се Вампора.

- Може уродът да се появи - отговори Коко. - Да си вземе сбогом с жената, която го е родила!

Не му повярвахме на Коко, но и не ни се стоеше повече в Прокълнатата къща. Към гробището вървяхме, без да си кажем и дума. Тежко ни беше от случилото се, а още по-тежко от това, което предстоеше. Не си го казахме гласно, но бяхме наясно какво трябваше да направим.