Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 13
Лора Лазар
- Днес сме събрали да почетем паметта на нашия уважаван съселянин Константин Криндов. Израснал в бедно, но трудолюбиво семейство, Константин от малък е приучен...
- Ако те чуе Коко какви глупости говориш! - изтърси изведнъж Щурата Стела.
Вампора й хвърли смразяващ поглед и продължи, прескачайки няколко изречения:
- Константин Криндов бе пример за уважение, пример за огромно човеколюбие...
- Вампоре - прекъсна го отново Щурата Стела, - за кого си писал тези глупости? Не можеш ли да кажеш две точни приказки за Коко? Да не четеш житието на светец? - развика се тя.
- Стело - ядоса се кметът, - остави ни да почетем паметта на нашия приятел!
- Ако Коко изпращаше някого от вас, щеше да знае как да го направи! - продължи жената.
Две бабички се опитаха да издърпат Щурата Стела настрани, при което тя само зареди пушката си и те се отдръпнаха назад. Вампора се надвеси над нея, но тя се заинати и не мръдна от мястото си. Тогава той й прошушна:
- Със скандал ли искаш да изпратиш любимия си?
- Ще те застрелям, ако продължиш да говориш глупости! - просъска тихо Стела. - Димо, Максиме, Бончо - погледна последователно всеки от мъжете, - така ли ще изпратим Коко?
- Стеле - припряно започна Бончо Гладиатора, - такава е традицията. Трябва да...
- Да ви пикая на традицията! - изкрещя Щурата Стела.
- Нямаш ли срам от хората? - повиши глас Вампора.
- Срам ме е от вас, от четиримата! - отново извика Стела, промуши се през тълпата и се отдалечи, но не си тръгна.
Хората зажужаха, но с властен жест Вампора ги укроти. Тъкмо да продължи да чете от листите, когато се чу:
Някой беше включил селската радиоуредба и песента се носеше из цялото село, спираше се за малко пред боровата гора, но успяваше да я прескочи. Само Голямата могила укротяваше звука, който се загубваше в зелените дипли на планината. Хората на гробището онемяха.
Вампора пъхна листите в джоба си, разхлаби вратовръзката си и хукна към паркираната нива.
- Това беше любимата песен на Коко! - извика след него Стела и се разплака.
Кметът рязко спря джипа пред кметството и излезе, без да затваря вратата на автомобила. Влетя в стаята си и се огледа. Беше празна. Приближи се към радиоуредбата и спря песента преди заключителните акорди. Тъкмо да излезе, съзря голям бял плик на бюрото си. Позна неравния почерк на Коко Хлопката, затова грабна плика и прочете отгоре - „Завещание на Константин Криндов“. Поколеба се само за миг, преди да го разкъса. Отвътре изпадна обикновен лист от ученическа тетрадка. Вампора го прочете и каза гласно:
- Няма как да стане!
