Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 12

Служителят на „Хадес“ потегли, а Вампора тръгна да бие камбаната. Изкачи запъхтян до параклиса, пое няколко пъти въздух и се присегна към въжето. Нямаше го. Кметът вдигна поглед нагоре, защото понякога го замяташе на по-високо, да не го стигат децата, да звънят и стряскат хората от селото. Но откакто нямаше училище, деца рядко се навъртаха из Кралево. Вампора не видя нито въжето, нито камбаната. Някой я беше откраднал.

Той усети шум в главата си. Огледа се, но не видя никого наоколо. Вратата на параклиса зееше отворена, а вътре бяха запалени свещички за упокой на Коко. Свещеник нямаше в селото, а и Коко Хлопката не беше вярващ. Само на сбора на Кралево идваше поп от града, за да благослови не толкова хората, колкото трапезата им.

Кой беше откраднал камбаната? Какво е село без камбана? Без глас остана Кралево. Вампора се закани да открие крадеца, а после...

Изведнъж откъм боровата гора изскочи Димо Вълкобореца с бялото си куче. Изглеждаше раздърпан, недоспал и разтревожен. Вампора го изчака да се приближи и му се сопна:

- Къде се губиш?

- Къде ли не бях? - промърмори Димо. - Никъде не го открих.

- Кого? - повиши тон кметът.

- Селския пръч, на Коко Хлопката гордостта! - ядосано каза овчарят.

- Загубил си Краля?

- Пропадна! Изчезна някъде! Проклето животно! - повиши глас и Димо, плю на земята, огледа се разтревожено и попита: - Коко върна ли се от града?

- На гробищата е вече - тихо промълви Вампора.

- Кого изпращаме? - попита без видим интерес Вълкобореца.

- Ти не знаеш ли? - изуми се кметът.

- Не знам, но... - Изведнъж Димо започна припряно да говори: - Ще гледам тези дни да не се навъртам около Коко. Да му мине яда, пък тогава... Ама откъде ще търся нов пръч? Кого каза, че изпращаме днес? - сети се овчарят.

- Коко изпращаме, Коко...

- Шегуваш се, нали? - недоумяваше Димо Вълкобореца.

- Кога съм се шегувал? И то за такива работи - троснато отвърна кметът.

- А камбаната къде е? - посочи с пръст нагоре овчарят.

- Камбаната изчезна, Краля се изгуби, Коко си отиде... Какво още има да става?

14

Слънцето бе поспряло на върха на Голямата могила и царстваше наоколо. Свежият планински въздух изчезна, заменен от огнена пещ, която похлупи Кралево.

На селското гробище бе оживено. Ламарините на няколко автомобила, пръснати по ливадата наоколо, отразяваха небесната жега и пареха. Затова хората търсеха пъстрата сянка на лещака наоколо, за да се скрият от слънцето. Под крушата стояха няколко бабички, които се подпираха на тояжките си. Вече бяха поставили част от цветята на гробовете на своите близки и нетърпеливо чакаха да положат Коко в земята.

Когато Велизар Вампора и Димо Вълкобореца се появиха, Глухата Марина се провикна:

- Вампоре, окъсня!

Кметът не й обърна внимание. Той се приближи към катафалката и огледа хората. Максим Балабана, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора се приближиха към него. Четиримата бяха не само съученици, но и приятели на Коко Хлопката от детинство. Изтеглиха ковчега от катафалката и го понесоха към ямата, която бяха изкопали. Оставиха го внимателно отстрани на гроба. Хората ги наобиколиха. Вампора извади от джоба си няколко написани на ръка листа и започна бавно и на висок глас да чете: