Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 121
Лора Лазар
- Дали има други жертви?
- Има ли изобщо катастрофа? - надвеси се над него Мишената.
- Какво искаш да кажеш?
- Не открих данни за пострадало лице на име Константин Криндов в бюлетина на КАТ - мрачно каза комисарят. - Нито автомобил със съответната регистрация.
- Ще проверя в ЕСГРАОН за починалите лица... - Радо влезе в системата, поровичка малко и каза: - Няма смъртен акт.
- Тогава кого са погребали кралевци?
- Нов труп? - облегна се назад Радо.
- И един жив герой от ловната дружина - намръщи се Мишената. - Пушката му е „Уинчестър“...
- Застрелял е вълка - досети се младият полицай.
- Въпросът е какво друго е свършил, докато се прави на мъртвец?
- Имаме заподозрян - щракна с пръсти Радо.
- Къде е? Да го виждаш някъде наоколо?
- Из баирите е.
- Ама ги познава повече от всички колеги, взети заедно...
- За да се крие...
- Значи е виновен! - обобщи Мишената.
103
Вампора и Балабана влетяха в двора с насочени напред пушки. Бенда извика:
- Какво ви става?
- Мислехме, че си в опасност.
- А, аз! - махна с ръка старицата. - За Траян се тревожа...
- Защо? - припряно попита кметът.
- Тази нощ Коко го отведе нанякъде...
- Кой? - не дочу Балабана.
- Коко - повтори старицата.
- Коко е вампирясал... - прошепна Вампора на горския. - На теб нищо ли не направи? - обърна се отново той към баба Бенда.
- Двамата дори не разбраха, че ги чувам...
- Затова гробът му бе пресен - направи заключение Балабана. - Ляга сутрин, става вечер...
- А ние къде ровехме... - поклати глава кметът.
- Коко е жив - произнесе възрастната жена и ги погледна последователно.
- Така ти се е сторило, лельо Бенда - потупа я по рамото Вампора. - Те си изглеждат досущ като живи хора...
- Кои? - не разбра тя.
- Как кои?! Вампирите - убедено каза кметът.
- Коко загина от насилствена смърт - друго обстоятелство, заради което един човек вампирясва... - продължи Балабана.
- Сигурно е плътеник - продължи да разсъждава на глас Вампора. - Те най-се доближават до човешкия образ...
- Вие сте изкукали бе! - тропна с крак старата жена. - Коко е жив и здрав! Пак ви е направил номер!
Двамата мъже се спогледаха, дръпнаха се под лозницата, за да не ги чува баба Бенда. Балабана прошепна:
- Спомняш ли си, че Димо видя Коко и после умря...
- Спомням си - отвърна шепнешком Вампора. - Така ме е страх за жена ми... Нали и тя го видя?
- Приказната Ели също... - добави Балабана. - Но още са живи.
- Чукай на дърво!
Двамата почукаха по дървесината на лозницата.
- Сигурно и на Бончо, и на Стела се е показал...
- Ама те не бяха ухапани като Димо - сети се горският.
- Не бяха. Може по друг начин да ги е умъртвил.
- Вампоре, направи нещо! - приближи се към тях възрастната жена.
- Мисля, лельо Бендо, мисля...
- Какво ще мислиш? Обади му се по телефона! - извика тя.
- Още не са прекарали директна връзка с оня свят - прошепна Вампора на горския.
- Обади се, за да успокоиш леля Бенда - предложи Балабана. - Ще кажеш, че не ти отговаря...
Вампора набра номера на Коко и се стъписа, когато след първия сигнал чу добре познат глас:
- Вампоре, кажи на леля Бенда, че момчето е живо и здраво!