Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 121

- Дали има други жертви?

- Има ли изобщо катастрофа? - надвеси се над него Мишената.

- Какво искаш да кажеш?

- Не открих данни за пострадало лице на име Константин Криндов в бюлетина на КАТ - мрачно каза комисарят. - Нито автомобил със съответната регистрация.

- Ще проверя в ЕСГРАОН за починалите лица... - Радо влезе в системата, поровичка малко и каза: - Няма смъртен акт.

- Тогава кого са погребали кралевци?

- Нов труп? - облегна се назад Радо.

- И един жив герой от ловната дружина - намръщи се Мишената. - Пушката му е „Уинчестър“...

- Застрелял е вълка - досети се младият полицай.

- Въпросът е какво друго е свършил, докато се прави на мъртвец?

- Имаме заподозрян - щракна с пръсти Радо.

- Къде е? Да го виждаш някъде наоколо?

- Из баирите е.

- Ама ги познава повече от всички колеги, взети заедно...

- За да се крие...

- Значи е виновен! - обобщи Мишената.

103

Вампора и Балабана влетяха в двора с насочени напред пушки. Бенда извика:

- Какво ви става?

- Мислехме, че си в опасност.

- А, аз! - махна с ръка старицата. - За Траян се тревожа...

- Защо? - припряно попита кметът.

- Тази нощ Коко го отведе нанякъде...

- Кой? - не дочу Балабана.

- Коко - повтори старицата.

- Коко е вампирясал... - прошепна Вампора на горския. - На теб нищо ли не направи? - обърна се отново той към баба Бенда.

- Двамата дори не разбраха, че ги чувам...

- Затова гробът му бе пресен - направи заключение Балабана. - Ляга сутрин, става вечер...

- А ние къде ровехме... - поклати глава кметът.

- Коко е жив - произнесе възрастната жена и ги погледна последователно.

- Така ти се е сторило, лельо Бенда - потупа я по рамото Вампора. - Те си изглеждат досущ като живи хора...

- Кои? - не разбра тя.

- Как кои?! Вампирите - убедено каза кметът.

- Коко загина от насилствена смърт - друго обстоятелство, заради което един човек вампирясва... - продължи Балабана.

- Сигурно е плътеник - продължи да разсъждава на глас Вампора. - Те най-се доближават до човешкия образ...

- Вие сте изкукали бе! - тропна с крак старата жена. - Коко е жив и здрав! Пак ви е направил номер!

Двамата мъже се спогледаха, дръпнаха се под лозницата, за да не ги чува баба Бенда. Балабана прошепна:

- Спомняш ли си, че Димо видя Коко и после умря...

- Спомням си - отвърна шепнешком Вампора. - Така ме е страх за жена ми... Нали и тя го видя?

- Приказната Ели също... - добави Балабана. - Но още са живи.

- Чукай на дърво!

Двамата почукаха по дървесината на лозницата.

- Сигурно и на Бончо, и на Стела се е показал...

- Ама те не бяха ухапани като Димо - сети се горският.

- Не бяха. Може по друг начин да ги е умъртвил.

- Вампоре, направи нещо! - приближи се към тях възрастната жена.

- Мисля, лельо Бендо, мисля...

- Какво ще мислиш? Обади му се по телефона! - извика тя.

- Още не са прекарали директна връзка с оня свят - прошепна Вампора на горския.

- Обади се, за да успокоиш леля Бенда - предложи Балабана. - Ще кажеш, че не ти отговаря...

Вампора набра номера на Коко и се стъписа, когато след първия сигнал чу добре познат глас:

- Вампоре, кажи на леля Бенда, че момчето е живо и здраво!