Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 122

Кметът отпусна слушалката и промълви:

- Жив е...

- Кой? - не издържа Балабана.

- Коко е жив.

- А Траян? - не се стърпя възрастната жена.

- А, и той... - едва изговори кметът. После започна да се разхожда из двора и да крещи: - Ще го убия! С голи ръце ще го удуша!

- Потрай малко - чу отдалеч гласа на Коко и приближи телефона до ухото си. - Закъсали сме за цигари... Купи от Мазачо...

- Цигари ли? - набра Вампора. - Не ти трябват цигари! На живи въглени ще танцуваш, дяволска муцуно! Само да ми паднеш! - Той отново чу кикота на приятеля си, последван от звънливия смях на Траян. - Кудкудякай ти, кудкудяй! Ще ти извия шийката, само да я докопам!

- Питай къде са? - сети се баба Бенда.

- Къде сте? Къде?

Вампора затвори телефона, повъртя се на двора, а после отново набра номера на Коко.

- Какво се сети? - попита го Коко.

- Сигурен ли се, че не си вампирясал? - попита кметът.

- Слънцето изгря, не виждаш ли? Ако бях вампир, вече щях да полегна на хладно в гроба - и отново се разхили.

- Да вървим, Балабане! На пихтия ще го направим!

- Пазете Траян! - обади се баба Бенда.

- Не се притеснявай за него! Ще ми краде приятеля! - ядно рече кметът. - И се хилят... Кикотят се като девственици, зърнали за пръв път гол мъж!

104

Ели стана рано под предлог, че ще полее цветята. Всъщност се надяваше, че ако Траян дойде за цигари, ще може да поговори с него, преди баща й да го е усетил. Чувстваше и вина, и срам от поведението си онзи ден. Наистина се държа като неврастеничка, която счита, че някой е откраднал собствеността й. Не трябваше да го обвинява, че е подпалил кръчмата, но ревността й я заслепи. А оттогава Траян не се показа в кръчмата и само засили подозренията й. Ами ако е права? Не за пожара, а за другата жена. Бе подочула, че той е бил на Калето, когато е пострадал Максим Балабана. Но дали е бил сам?

Някой заблъска по вратата на кръчмата. Ударите бяха силни и настоятелни. Пусна маркуча и се спусна към входа откъм двора.

- Къде хукна? - провикна се Мазачо от чардака.

- Да отворя.

- Поливай! Аз ще отворя - отговори баща й и слезе по стълбите.

Тя се върна в градината. Минавайки покрай нея, Мазачо просъска:

- Няма да пусна онзи непрокопсаник вътре!

- Аз бях виновна... - прошепна момичето.

- Всичко чух! И помня, много помня - закани й се с пръст баща й. - Никой не може да се държи така с дъщеря ми!

Ели се наведе и премести маркуча с вода в съседната вада. Мазачо влезе в кръчмата откъм вратата на двора. Тя изчака минута и се спусна след него. Мина покрай кухнята и се прикри зад бар плота, докато баща й отваряше другата врата откъм улицата. Вътре влезе един мъж на средна възраст, облечен с дънки и риза с къс ръкав. Той веднага попита:

- Ти ли си Адриан Русев?

- Аз съм. Защо?

- Тук е - обърна се към улицата мъжът. - Носете всичко!

- Какво става? - разтревожи се кръчмарят.

- Ако и ти не знаеш - засмя се мъжът.

Мазачо се показа през вратата и огледа улицата. Встрани от кръчмата бе спрял пикап, а от каросерията му слязоха двама мъже.

- Ели - извика той, - донеси пушката!

Момичето, без да се крие, хукна към къщата.